— Здравейте! — казах аз, взирайки се в нея. — Сигурна ли сте, че търсите мен?
— Да, ако името ви е Малой — увери ме тя, мина покрай мен и се отправи към камината. Обърна се и пъхна ръце в джобовете на панталона си, а очите й изследваха лицето ми. — Ник Перели ме прати при вас.
— Я! Сериозно? — възкликнах аз и я изгледах остро, чудейки се коя може да бъде. — Удрял ли е скоро някого с пясъчна торбичка?
— Не, но е закъсал — отвърна момичето. Извади смачкан пакет „Лъки Страйк“, пъхна една цигара между устните си, драсна клечка кибрит В нокътя на палеца си и я запали. — Пипнаха го по обвинение в отвличането на Дедрик.
В последвалото мълчание часовникът върху полицата на камината тиктакаше натрапчиво, а хладилникът в кухнята издаваше дразнещо бръмчене.
Момичето продължаваше да ме наблюдава, без да се помръдне, с леко наведена на една страна глава, за да не влиза димът от цигарата в очите й.
— Перели? — произнесох аз и думата прозвуча не по-малко озадачено, отколкото изглеждаше лицето ми.
Тя кимна.
— Той твърди, че си умно момче. Хайде, покажи, че е така. Някой трябва да го направи, за да го измъкне.
— Кога го отведоха?
— Преди един час — тя погледна през рамо към часовника. — Преди един час и пет минути, за да бъда съвсем точна.
— Агентите от ФБР?
Тя поклати глава.
— Един зализан, добре облечен дебелак и двама копои със сурови лица. Отвън чакаха две ченгета с кола.
— Брандън ли беше? Нисък, дебел, с побеляла коса?
— Според описанието сигурно е бил Брандън. Кой е той?
— Капитан от полицията.
Момичето дръпна от цигарата, разгледа си ноктите и се намръщи.
— Не знаех, че капитаните от полицията извършват арести.
— Вършат го, когато наградата е голяма, а славата — гарантирана. Освен това Брандън би искал да изпревари агентите от ФБР.
— Е, той ги изпревари — тя се отдръпна от камината и седна на дивана. — Ник казва, че ще го измъкнеш. Дали ще успееш?
— Не знам. Задължен съм му и съм готов на всичко, стига да може да се направи нещо. Той какво очаква от мен?
— Не ми обясни. Беше малко стреснат. Никога преди не съм виждала Ник стреснат. Изпрати ме при теб, след като откриха пистолета.
Отидох до шкафа, взех бутилка скоч и две чаши и ги сложих на масата. Извадих кана леденостудена вода от хладилника.
— Хайде да започнем отначало. Така ще стане по-бързо. Чисто ли искаш уискито или с вода?
— Може и да си умно момче, но ти липсва въображение. В момента сигурно му вадят душата. Мислиш ли, че бих пила уиски, след като знам какво става с него?
Приготвих си силно питие и седнах.
— Не си сигурна в това, пък и тревогите ти няма да му помогнат.
Тя скочи, направи няколко бързи крачки из стаята и отново се върна на дивана. Тръшна се на него и заудря с юмрук върху дланта си.
— Коя си ти, в крайна сметка?
— Майра Тореска, приятелката на Ник.
— Добре. Хайде сега да огледаме нещата. Опиши ми подробностите, но бързо.
— Пристигнах заедно с тях — започна тя. После продължи, изричайки всичко буквално на един дъх: — Щяхме да ходим с Ник на кино. Той закъсня. Обадих му се по телефона и той ме повика да го изчакам в дома му, докато се преоблече. Отидох там. Качих се в асансьора с тримата. Разбрах, че са ченгета. Слязохме на четвъртия етаж и аз ги пуснах да вървят пред мен. Завиха зад ъгъла. Последвах ги. Спряха пред апартамента на Ник. Двамата държаха пистолети в ръка. Наблюдавах ги. Не ме забелязаха. Дебелият почука на вратата. Ник сигурно си помисли, че съм аз. Нахвърлиха се върху него и му сложиха белезниците, преди той да разбере какво става. Започнаха да претърсват жилището. Входната врата беше притворена. Надникнах вътре. Ник стоеше до стената и ги гледаше как разтурват апартамента. Обърна глава към мен и ми даде знак да изчезвам. Реших, че няма да си ида, за да видя какво ще последва. Намериха пистолета, който беше пъхнат между седалката и облегалката на канапето. Брандън страшно се развълнува. Заяви, че с него е бил застрелян шофьорът на Дедрик. Тогава Ник се стресна. Двамата сме професионални картоиграчи. Разбираме говора по движението на устните. Много е полезно, когато картите не вървят както трябва. Каза ми да дойда при теб. Когато тръгвах, те все още му крещяха.