— Как е възможно Брандън да знае, че точно с този пистолет е бил убит шофьорът на Дедрик?
Тя поклати глава.
— Нямам представа.
— Какво стана после?
— Изчаках на отсрещната страна на улицата. След около половин час го изведоха. Едва ходеше, а по лицето и по дрехите му имаше кръв — тя стана, за да си изгаси цигарата в пепелника. — Отведоха го с полицейската кола, а аз дойдох тук.
Около секунда седях, вперил поглед в нея.
— Известно ли ти е нещо за похищението?
Кафявите й очи срещнаха моите.
— Само това, което пишеше във вестниците.
— Нищо друго?
— Не.
— А какво ще кажеш за него?
— Не би се занимавал с подобно нещо. Е, може и да хитруваме малко с картите, но не сме стигали по-далеч.
— Някога хващали ли са го?
Очите й станаха студени.
— Няколко пъти.
— Има ли досие в полицията?
— Мисля, че да. Две години лежа в затвора в Сан Франциско. Няма четири месеца, откакто е излязъл на свобода.
— А преди тази присъда?
— Много искаш да знаеш, а?
— Трябва да съм запознат с досието му. Важно е.
— В продължение на осем години е лежал три пъти — първо шест месеца, после една година и накрая две.
— Заради измама с карти?
Тя кимна.
— Удрял ли е някого с торбичката си?
— Никой не се е оплаквал.
— Абсолютно ли си сигурна за отвличането? Не смяташ ли, че може да го е извършил, без да ти каже?
— Не го е направил той! Не е по тази част, не разбираш ли?
Реших да й повярвам.
— Добре. Ще се опитам да уредя нещо.
Пресегнах се да взема телефона и набрах номера. След малко чух вежлив глас:
— Домът на мистър Франкън.
— Вкъщи ли е мистър, Франкън? Обажда се Вик Малой.
— Да, сър. Ще го повикам.
Франкън се забави, преди да отговори:
— Здравей, Вик. Какво те тревожи?
— Преди малко повече от час Брандън и двама детективи са арестували един човек на име Ник Перели в апартамента му на Джеферсън Авеню. Претърсили са жилището и са открили пистолет. Брандън заявил, че с него е бил застрелян шофьорът на Лий Дедрик. Задържали са Перели по обвинение в отвличането на Дедрик. Искам да поемеш защитата му, Джъстин. Няма значение колко ще струва. Бих желал също да отидеш в полицията и да се погрижиш за него. Безобразничат и на това трябва да се сложи край. Ще го направиш ли?
— Той има ли нещо общо с похищението?
— Не знам. Приятелката му, която би следвало да е наясно, твърди, че е чист. Струва ми се, че е бил натопен. Брандън не би могъл да разбере от пръв поглед, че въпросният пистолет е този, който се търси. Или го е носел със себе си и го е подхвърлил, или само предполага.
— Как се осмеляваш да твърдиш подобно нещо? — Франкън беше потресен.
— Само неофициално. Би било страхотна реклама за Брандън, ако можеше да хване престъпниците и да изпревари агентите от ФБР. Нищо не би ме учудило.
— Между другото кой е Перели?
— Мошеник картоиграч с досие в полицията.
— Този факт няма да помогне много. Какъв ти е?
— Преди време ми направи добра услуга. Моля те, Джъстин, заради мен отиди там веднага и ги накарай да спрат да го тормозят.
Настъпи дълга пауза по линията, докато той мислеше. Не исках да го притеснявам. Накрая каза:
— Не съм сигурен, че имам желание да се захвана с тази работа. Навярно Брандън има нещо по-солидно, на което да стъпи, освен пистолета.
— Може би, но не в това е смисълът. Няма да му разрешиш да припише каквото и да било на този човек, само защото има досие, нали?
— Не, разбира се. Добре, Вик. Ще отида да го видя. Но те предупреждавам — ако сметна, че е виновен, ще се оттегля. Около тази работа се вдигна прекалено много шум, за да си позволя да загубя.
— Продължавам да си мисля, че е инсценировка. Все пак го виж. Не се притеснявам много от обвиненията, които могат да отправят към него. Ще ти помогна, Джъстин.
— Добре. Ще се опитам да направя нещо. Хайде да се видим сутринта в кантората ми.
— Ще ти се обадя по-късно тази вечер.
Затворих, преди да му дам възможност да се възпротиви.