— Ей онази врата. Ще излезете на Оркид Булевард.
— Благодаря.
Докато отварях вратата, тълпата се отдръпна назад. Чу се оглушителен трясък на счупено стъкло — един от прозорците не издържа на неравната битка.
Не изчаках да разбера точно какви са щетите. Тръгнах по коридора в задната част на магазина и се озовах на тъмна алея, която в крайна сметка ме изведе на Оркид Булевард.
Мифлин имаше малка къща на Уестуд Авеню. Живееше там с жена си, с двете си деца, с един боксер, с две бели котки и с една червенушка. Освен че се справяше с полицейските се задължения, той беше страшен домошар и се носеха слухове, че се страхува повече от жена си, отколкото от Брандън.
Реших да отида да го чакам пред дома му. На всяка цена трябваше да го видя тази вечер. Ето защо пристигнах там е паркирах пред входа.
Беше десет и двайсет. Нямах представа кога му свършва дежурството, но при тази суматоха в полицейското управление най-вероятно щеше да закъснее.
Запалих цигара и се приготвих за дълго чакане. Една от стаите на долния етаж светеше и от време на време на щората на прозореца се показваше сянка на жена. Към единайсет без петнайсет светлината загасна, а после светна в една от стаите на горния етаж. След малко къщата потъна в мрак.
Затворих очи и се опитах да не мисля за Перели. Не исках да си създавам погрешна представа, преди да науча повече факти. Навярно Франкън беше прав, когато каза, че Брандън сигурно разполага и с други доказателства, освен пистолета. Бях готов да се обзаложа, че някой е насочил полицията към него. Някой, който е хвърлил око на наградата от двайсет и пет хиляди долара. Тя би изкушила всеки да скалъпи някаква лъжа, стига да може.
По стръмнината бавно се изкачваше кола. След няколко секунди предните фарове ме заслепиха и колата спря.
Подадох си обнадеждено главата през прозореца. Наистина беше Мифлин. Гледаше намръщено през прозореца.
— Махни тази купчина ръждясали ламарини и я потопи в океана — сопна ми се той. — Задръстил си ми пътя.
— Здравей, Тим! — отвърнах аз и слязох от буика.
Той впери поглед в мен.
— Какво, по дяволите, правиш тук?
Отворих вратата на колата му, пъхнах се вътре и седнах до него.
— Почувствах се самотен и реших, че твоята компания ще ме развесели.
— Изчезвай! Стига ми за тази нощ. Лягам да спя.
— Не се прави на интересен, Тим. Защо Брандън арестува Перели?
— Значи си разбрал — изръмжа Мифлин. — Прочети в сутрешните вестници и не ме закачай. Стига ми за тази нощ. Всички са полудели. Приличат на тълпа, която е готова да го линчува.
— Известно ми е. Видях ги. Слушай, Тим, Перели ми е приятел. Той не е отвлякъл Дедрик. Не е по тази част.
Мифлин изпъшка.
— Дай една цигара. Изпуших моите.
Дадох му цигара и му поднесох огънче.
— Мислиш ли, че той е похитителят?
— Не знам. Може би, но по-вероятно не. Ти ли изпрати Франкън?
— Да. Успя ли да влезе?
— Можеш ли да си представиш, че някой ще го спре? Разбира се, че влезе. Мисля, че спаси живота на Перели. Бяха го подпукали здраво.
— Някой натопи ли го?
Мифлин кимна.
— Да. И това ме кара да мисля, че обвинението е скалъпено. Не знам кой беше, но настояваше да говори с Брандън и с никой друг. И двамата си поприказваха. Човекът не пожела да съобщи кой е, което означава, че не се интересува от наградата. Ето кое е съмнителното. Никой човек със здрав разум не би се отказал от толкова голяма сума, освен ако не се страхува да не бъде замесен. Каза на Брандън веднага да отиде в апартамента на Перели, където ще намери въпросния пистолет, пъхнат между седалката и облегалката на канапето, и други доказателства, уличаващи Перели в отвличането на Дедрик. Брандън се опита да разбере кой е, но информаторът се уплаши и затвори. Проследихме разговора и разбрахме, че е проведен от телефонен автомат в Коръл Гейбълс — нищо повече.
— Сигурно е някой, който ненавижда Перели.
— Възможно е или някой от похитителите го е хванало шубето. Нямам представа. Както и да е, самият Брандън го арестува. И знаеш ли какво е открил?
— Пистолета.
— Да. И три плика от непромокаема материя, съдържащи сто хиляди в употребявани двайсетдоларови банкноти, както и въдицата, която вероятно е била използвана, за да се изтеглят парите от покрива на бараката.
Подсвирнах тихо.
— Къде ги е намерил?