— Парите са били в куфар в шкафа, пакетите — в дъното на някакво чекмедже, а въдицата — под леглото.
— Сякаш някой нормален човек би държал толкова уличаващи доказателства в апартамента си. Нима не разбира, че са подхвърлени?
— Слушай, Брандън желае агентите от ФБР да изчезнат моментално от града. Перели има досие. За капитана това е добре дошло. Ако денонощно се взира в него, може и да се убеди, че не са подхвърлени.
— Перели има ли алиби за нощта, в която беше извършено похищението?
— Да, пълно с дупки. Казва, че е играл карти с Джо Бетило в една стая в бара на Делмонико. Разговаряхме с Джо. Той твърди, че е бил с Перели до девет и половина. Спомня си часа, защото Перели печелел и изведнъж казал, че има среща. Джо се разсърдил, защото искал да си възвърне част от загубените пари. Перели се кълне, че са играли до десет и половина. А, както ти е известно, отвличането е станало в десет и десет.
— Някой видял ли е Перели да излиза от бара?
Мифлин поклати глава.
— Измъкнал се е през задния вход.
— Да, но във всеки случай никой не би повярвал на доносник като Бетило.
— Брандън ще му повярва. Той вярва на всеки, само и само да изтика агентите от ФБР от града. Парите ме тревожат, Вик. Всичко прилича на инсценировка, освен парите. Сто хиляди долара е огромна сума, за да бъде хвърлена на вятъра, с цел да се натопи някой. Една-две хилядарки биха били достатъчни.
— Тъкмо по тази причина са били подхвърлени. Похитителят разполага с още четиристотин хиляди, които му топлят душичката. Оставяйки такава голяма сума в апартамента на Перели, той ще накара хората да си мислят точно това, което си мислиш и ти.
— Постъпката му означава, че е хвърлил пари на вятъра. Не виждам кой би го направил.
— Разсъждаваш така, защото си от нископлатените служители. Много хора в този град не смятат, че да се разделиш със сто хиляди е кой знае каква загуба.
— Съдебните заседатели също са нископлатени служители. Те не биха повярвали на подобна версия.
Изхвърлих угарката през прозореца и свих рамене. Естествено беше прав.
— Как е той, Тим?
— Перели? Не е много зле. Не успяха да го оплетат в мрежата си, макар че се опитаха. Мисля, че щеше да хвърли топа, ако Франкън не беше нахлул най-неочаквано. Онези две отрепки, Макгро и Хартсел, ме вбесиха. За тях няма по-голямо удоволствие от това в лапите им да попадне човек с белезници.
— Да. Веднъж се опитаха да ме пребият. Има ли някакъв шанс да го видя?
— Изключено. Той е личен затворник на Брандън. Дори и агентите от ФБР бая се поозориха. Трябваше да му се озъбят, за да им позволи да го видят.
Запалих още една цигара и му подадох пакета.
— Не смятам, че го е направил, Тим.
— Ти вероятно ще си единственият, който мисли така, преди да застане пред съдебните заседатели. Чакай да видиш сутрешните вестници. Що се отнася до колегите ми, той вече е получил присъдата. Единственият начин да го отървем, е като открием истинския похитител.
— Трябва да направя нещо за него. Какво ще предприеме Брандън?
— Нищо. Според него случаят е приключен. Заловил е Перели и разполага с всичките уличаващи доказателства, които са му необходими. Успехът му е вързан в кърпа.
Отворих вратата и слязох от колата.
— Е, поне имам свобода на действие. Ще започна да разследвам.
— Желая ти успех — отвърна Мифлин. — Работата ще бъде адски забавна. Какво всъщност ще разследваш? Има ли нещо, за което да се хванеш?
— Да, макар и да не е кой знае колко сигурно. Ще потърся Мери Джеръм. Останах с убеждението, че са й известни повече подробности, отколкото предполагаш.
— Може би, макар че се съмнявам. Ако беше замесена в отвличането, не би се върнала на местопроизшествието.
— Не е изключено да е оставила нещо в стаята, което е трябвало да прибере. Не е допускала, че съм там. Дори и да не знае нищо, аз съм длъжен да се убедя.
— Добре. Ако мога с нещо да ти бъда полезен, ще ме уведомиш. Аз самият смятам, че Перели е бил натопен, но го заявявам неофициално.
— Благодаря ти, Тим. Сигурно ще те потърся. Засега довиждане.
Качих се в буика, махнах му и потеглих към Сентър Авеню. По средата на пътя забелязах една телефонна кабина и свърнах към бордюра. Избрах номера на Джъстин Франкън.
Той вдигна слушалката.
— Как го виждаш, Джъстин?
— Не мисля, че го е направил — рязко заяви Франкън. — Но това не означава, че ще успея да го отърва. Ще се опитам, но ми се струва доста безнадеждно. Планът е добре обмислен. Който е подхвърлил уличаващите предмети, си разбира от работата. Парите са неопровержимо доказателство. Хайде да се видим утре сутринта в кантората ми. Ще го огледаме от всички страни и ще видим какво можем да направим. Да се уговорим за десет часа. Става ли?