— Ще дойда в десет — отвърнах аз.
— Не очаквай кой знае колко много, Вик. Не ми е приятно да изричам тези думи, но за мен той е бита карта.
— Все още не е — отбелязах лаконично и затворих телефона.
III
Джъстин Франкън седеше на стола, краката му висяха върху една от облегалките, палците му бяха пъхнати в ръкавните извивки на жилетката, а от устните му стърчеше изгаснала пура.
Беше дребен, слаб, жилав мъж със стърчащи на всички страни мустаци, с изпъкнали скули, голям гърбав нос и малки, живи, черни очи. Приличаше ми на пор. Човек никога не би си помислил, че е най-добрият адвокат на тихоокеанското крайбрежие, и все пак това беше самата истина — ненадминат в професията си и с повече клиенти милионери от който и да било друг адвокат в страната.
Пола, Кърман и аз седяхме в полукръг пред масивното бюро, Франкън се взираше през прозореца към златистия бряг, разпрострял се двайсет етажа под нас, предоставяйки ни съмнителната привилегия да разгледаме профила му. В голямата му, прохладна кантора тегнеше мълчание, докато той премисляше фактите, които му бяхме съобщили.
Най-накрая сви рамене, свали си краката от облегалката на стола и се обърна към нас.
— Нито едно нещо от това, което ми казахте, няма да убеди съдебните заседатели, че Перели не е убил Суки или пък че не е отвлякъл Дедрик — заяви той. — Трябва да ми дадете аргументи, които да ми помогнат да се преборя с тях. Засега не разполагаме с нищо. Има достатъчно доказателства, за да бъде признат Перели за виновен, дори и ако съдебните заседатели са на друго мнение. Длъжни сте да приемете, че е така. Всички са настроени срещу него. Няма да бъде съден безпристрастно. Досието му не е в негова полза. Ако не ми осигурите нещо съществено, с чиято помощ да атакувам областния прокурор, няма да постигна нищо, а само ще дрънкам празни приказки, които няма да го доведат доникъде. Смятат да го обвинят в убийството на Суки, но ако междувременно открият трупа на Дедрик, ще решат, че той е причинил и неговата смърт и ще го изпратят директно в газовата камера. — Впери поглед в изгасналата пура, намръщи се и я хвърли в кошчето за боклук. — А сега да видим с какви доказателства срещу него разполагат. Намерили са пистолета в апартамента му. Ако се потрудя, не е изключено да успея да убедя съдебните заседатели, че е бил подхвърлен. Възможно е да се справя и с въдицата. Всеки може да има въдица. Но за парите никой няма да повярва, че са били подхвърлени. Тъкмо този ход показва, че човекът, който го е направил, е изключително хитър. Сто хиляди долара са много пари. Съгласни сте с мен, нали?
Кимнах.
— Добре. Засега единственото нещо, което ни затруднява, са парите. Непромокаемите торбички също може да са били подхвърлени. Но след като съдебните заседатели решат, че подобно тълкуване на наличието на парите в жилището е абсурдно, тогава няма причини и останалите веществени доказателства да не са автентични. А с това делото става непоклатимо за областния прокурор.
— Да, но ние все пак знаем, че парите са били подхвърлени. Не бихме ли могли да убедим съдебните заседатели, че, за да отърве скапаната си кожа, похитителят няма нищо против да се раздели с една пета от плячката си?
Франкън поклати глава.
— Съмнявам се. Рискът би бил прекалено голям. Ако Перели имаше солидно алиби, щяхме да го измъкнем, но той няма. А и върху пистолета има отпечатъци от пръстите му.
— Чух, но това е абсурдно.
Франкън кимна.
— Те са факт. Видях ги с очите си.
— Но Перели не е пипал пистолета.
— Каза, че Брандън му го дал и го попитал дали му е познат. И той го взел в ръце, макар че е било, след като са го намерили.
— Господи! Няма да оставиш Брандън да се изплъзне, нали?
— Твърденията са на Перели и са насочени срещу капитан от полицията. Нима мислиш, че някой ще му повярва? — Последва дълга пауза, а после Франкън продължи: — Виждате как всичко е срещу него. Трябват ми нови, и то съществени факти, с които да се явя в съда, и ако не ги получа, ще зарежа делото. Ето каква е позицията ми. Нужно ми е нещо, с което да се обоснова. От вас зависи дали ще го имам.