— А в колко часа го намериха полицаите?
— В седем и половина.
— Значи някой го е подхвърлил в апартамента между един и половина и седем и половина. Така ли е?
— Ако въобще е бил подхвърлен.
— За това няма да спорим. Между един и половина и седем и половина или Перели, или някой друг е вкарал въдица в сградата. Така ли е?
Не успя да намери грешка в разсъжденията ми.
— Да.
— Има ли други входове, освен главния?
— Само един заден вход през сутерена.
— Може ли някой да влезе през него и да се качи нагоре към апартаментите?
— Не.
— Сигурен ли си?
— Естествено, че съм сигурен. Сградата е построена така, че човек влиза или през предния вход, или по стълбите през задния. И в двата случая трябва да прекоси фоайето и ще бъде забелязан.
— Ти къде беше вчера между един и половина и седем и половина?
— На кино.
— Искаш да кажеш, че те е нямало тук следобед и вечерта?
— Бях на кино.
— Имал си почивен ден?
— Да.
— Кой пазеше във фоайето?
— Грейси Леймън. — Макси отпи от бирата си и добави: — Днес тя има почивен ден.
— Полицаите разпитваха ли я?
— Защо да я разпитват?
— Не искаха ли да разберат нещо за въдицата? Имам предвид как е попаднала в стаята на Перели.
— За какво им е притрябвало да разберат?
И аз отпих от бирата си. Той естествено беше прав. Намерили са въдицата в стаята на Перели и това им е било достатъчно. Не са се интересували как е попаднала там. Тя е била под леглото и за тях единствено този факт е бил от значение.
— Тогава тя може би е видяла някой да внася въдицата?
— Ако е била внесена, го е видяла.
— Дали пък не е отишла да си измие ръцете или нещо подобно?
Макси поклати глава.
— Нито за секунда фоайето не се оставя без наблюдение — основно правило в кооперацията. Зад централата има тоалетна. Преди да влезе в нея, тя включва звънците, поставени под изтривалката на предния и задния вход. Всеки, който влиза, стъпва върху тях, и те започват да звънят. Много е просто. Преди време тук непрекъснато ставаха кражби. Сега от нас се иска голяма предпазливост. Ако някой е вкарал въдица, тя със сигурност го е видяла.
— Току-що доказахме, че Перели или някой друг я е донесъл и тя го е видяла.
— Точно така.
Пресуших кутията с бира и запалих нова цигара. Бях леко развълнуван.
— Ще пиеш ли още една? — попита ме Макси.
Кимнах и той извади две кутии.
— Мисля, че трябва да си поприказвам с Грейси — подметнах аз, докато Макси отваряше бирите. — Може да се окаже главният ми свидетел.
— Ще бъде на работа утре. Внимавай, нищо чудно да ти излезе скъпичко.
— Къде живее тя?
Помисли малко и поклати глава.
— Нямам право да ти дам адреса й. Забранено е.
Държах кутията с бира и се взирах в снимката на Джак Демпси.
— Обзалагам се, че Джеф Барът е донесъл тази въдица.
Макси пиеше и бирата му преседна. Наложи се да стана и да го потупам по гърба, за да не се задави. Ударих го малко по-силно, отколкото беше необходимо. Помислих си, че може би ще си оправдая разходите.
— Барът? — изхриптя той, веднага щом беше в състояние да говори. — Какви ги разправяш?
— Барът ненавижда Перели. Човекът, който е подхвърлил въдицата, ненавижда Перели. Барът е първокласен мошеник. Няма да те карам да го твърдиш в съда, но не пречи да го кажеш тук.
Вникна в смисъла на думите ми и кимна.
— Не е изключено.
Пийна още малко бира.
— Не си губи времето с Грейси, ако целта ти е да я накараш да издаде Барът — заяви той, снишавайки глас. — Тя изключително много държи на него.
Навярно в следващия момент щях да се убедя, че не съм си хвърлил парите напразно.
— От какъв зор? — попитах аз. — Защо Барът ще се занимава с подобно момиче?
— Собственикът на сградата се опитва да запази доброто й име. Не ме питай защо. Голям чешит е. Според инструкцията всички посетителки би трябвало да напуснат кооперацията преди един часа, в противен случай сме длъжни да му съобщаваме имената им. Грейси е нощна смяна през седмица. Гостенките на Барът не си тръгват преди един часа и тя не съобщава имената им.