Но този път той нямаше насреща си момиче. Вероятно не е имал затруднения с Грейси, но аз със сигурност щях да му ги създам.
Сграбчих палците му и ги огънах назад. Дъхът му спря и той изстена от болка. Изскубна пръстите си, защото му дадох възможност, и докато се изправяше, замахнах силно и го халосах по бузата. Отскочи с мъчителен вик.
Почти се бях изправил, а пръстите на ръцете ми докосваха пода, когато той отново връхлетя върху мен. В тъмнината едва забелязах очертанията на фигурата му, докато се приближаваше, и скочих към него. Сблъскахме се като връхлитащи един върху друг бикове. Олюля се назад и аз го уцелих в корема. Ударът не беше достатъчно силен, за да го събори, но въздухът му излезе, изсвистявайки като спукана гума.
В съзнанието ми изплува сгърчената фигура с мръсната синя нощница, която висеше от вътрешната страна на вратата на банята, и това ме вбеси. Продължавах да напредвам и му нанасях удари отляво и отдясно, като невинаги улучвах, но полагах особено старание да бъдат болезнени, ако го уцелех. Получих един по брадата, който отметна главата ми назад, но не беше достатъчно силен, за да ме накара да спра.
Задъхваше се и бързо отстъпваше назад. Отказах се да замахвам, защото го загубих от погледа си. Само чувах тежкото му дишане и си мислех, че е някъде точно пред мен. За миг стояхме в тъмнината и се опитвахме да се видим, ослушвахме се и дебнехме дали някой от двамата изведнъж няма да предприеме нещо.
Стори ми се, че забелязах сянката му в мрака на около ярд вляво от мен, но не бях сигурен. Тропнах с крак и сянката отскочи като подплашена котка. Преди да успее да стъпи здраво на краката си, аз се хвърлих към него и уцелих с юмрук врата му. Ударът прозвуча като сатър, разсичащ голямо парче говеждо месо.
Той изхриптя, падна по гръб, изправи се с пълзене и отново отстъпи назад. Вече проявяваше нетърпение да прекрати срещата и да се прибере вкъщи. Втурнах се напред, за да го довърша, но стъпих на прогнила дъска, която поддаде под тежестта ми, и аз се строполих, оставайки без въздух.
В този миг бях в ръцете му, но той не прояви интерес. Мислеше си само как да се прибере вкъщи.
Хукна към вратата.
Опитах се да се изправя, но кракът ми беше заклещен здраво в прогнилата дъска. Забелязах висока фигура с широки рамене, очертана в рамката на вратата, водеща към мрачния коридор. После тя изчезна.
Когато се изправих на крака, вече нямаше смисъл да го гоня. След подобен старт беше изключено да го открия в многобройните убежища на Коръл Гейбълс.
Закуцуках, псувайки, към вратата. Нещо бяло, което лежеше в коридора, привлече погледа ми. Наведох се, за да го вдигна.
Беше бяла филцова шапка.
III
Барманът в заведението на Йейт приличаше на бивш борец. Вече беше поостарял, но все още достатъчно як, за да въдворява ред.
Сервира ми сандвич от ръжен хляб и пържена шунка и пинта бира. Докато се хранех, стоеше, подпрял косматите си ръце на бара и се взираше в мен. В този час на деня барът беше празен. Имаше не повече от пет-шест мъже на масите, пръснати в помещението — рибари и ловци на костенурки, които чакаха да започне отливът. Не ми обърнаха внимание, но барманът, изглежда, беше очарован от мен. Набразденото му от белези лице беше замислено и от време на време прокарваше огромната си като лопата ръка върху бръснатата си глава, сякаш за да склони ума си да заработи.
— Някъде съм ти виждал мутрата — каза той, подръпвайки смачкания си нос. — Идвал си и друг път, нали?
Високият му фалцет би затруднил дори и някое момче от църковен хор.
Отговорих му, че съм идвал и друг път.
Кимна, почеса се там, където някога е било ухото му, и показа белите си, равни зъби.
— Никога не забравям мутрите. Дори и ако дойдеш след петдесет години, ще те позная, факт.
Помислих си, че едва ли ще живеем толкова дълго, но не го изрекох на глас.
— Странно как някои хора помнят физиономии — отбелязах. — Де и аз да бях такъв. Днес се запознавам с някого, а на следващия ден го подминавам. Не е добре за работата ми.
— Да — съгласи се барманът. — Вчера дойде един човек, не се беше отбивал от три години. Дадох му пинта отлежала бира, преди да поръча. Винаги пие отлежала бира. Това се казва памет.
Ако ми беше сервирал отлежала бира, без да ме попита, не бих спорил с него. Нямаше вид на човек, който има търпение да спори.