— А сега искам да изпробвам паметта ти — заявих аз. — Висок, слаб, широкоплещест. Носи бежов костюм и бяла филцова шапка. Появявал ли се е тук вчера?
Ниското и набито тяло се вцепени. Очуканото космато лице стана строго.
— Не е много умно да се задават въпроси тук, братко — отвърна той, снишавайки глас. — Ако не искаш да си загубиш предните зъби, дръж си устата затворена.
Отпих от бирата и го погледнах над ръба на чашата.
— Не получих отговор на въпроса си — отбелязах аз, оставих чашата и извадих банкнота от пет долара. Държах я между пръстите си, така че само аз и той я виждахме.
Погледна надясно, после наляво, намръщи се, поколеба се за миг и отново се огледа. Направи го толкова очевадно, че ми заприлича на актьор любител, изпълняващ за първи път ролята на шпионин.
— Дай ми ги с една цигара — изрече той, без да помръдне с устни.
Дадох му цигарата и банкнотата. Само пет от шестимата мъже в бара го видяха, че ги взема. Шестият беше с гръб към него.
— Едно от момчетата на Барът, — каза той. — Не заставай на пътя му — опасен е.
— Да, както и комарът, ако се оставиш да те ухапе — отвърнах и си платих бирата и сандвича.
Докато загребваше парите, го попитах:
— Как се казва?
Погледна ме нацупено и се отправи към другия край на бара. Изчаках, за да се убедя, че няма да се върне, изсулих се от стола и излязох на горещото следобедно слънце.
Джеф Барът — твърде възможно, помислих си аз. Не знаех, че действа с момчета. Имаше сериозна причина да затвори устата на Грейси. Започнах да се чудя дали не е организаторът на отвличането на Дедрик. Ако беше, нещата се връзваха добре, дори прекалено добре.
Докато вървях към мястото, където бях паркирал буика, се чудех също така дали Мери Джеръм не е свързана по някакъв начин с Барът. Крайно време беше да се заема с нея. Реших да отскоча до гаража „Акми“ и да задам някой и друг въпрос.
Подкарах бързо по Бийч Роуд, навлязох в Хоторн Авеню и завих наляво към Футхил Булевард.
Слънцето печеше силно и аз спуснах синия сенник върху предното стъкло. Слънчевите лъчи, преминаващи през синьото стъкло, изпълниха колата с мека, приятна светлина, която ме накара да се почувствам така, сякаш съм в аквариум. Гаражът „Акми“ беше на ъгъла на Футхил Булевард и Холивуд Авеню, обърнат с лице към пустинята. Не беше нещо особено и аз се чудех защо Лут Ферис е избрал толкова изолирано, отдалечено от града място за бензиностанцията си.
Имаше шест колонки, две водонапорни кули, наредени пред голям хангар от стомана и рифелна ламарина, който служеше за ремонтна работилница. Вдясно се намираше разнебитена тоалетна и снекбар, а зад хангара, почти скрита от погледа, имаше грозна, тантуреста къща с плосък покрив.
В миналото бензиностанцията може и да е изглеждала добре. Все още се забелязваха следи от синьо-бели квадрати върху сградите, но соленият въздух, пясъкът от пустинята, ветровете и дъждът, бяха победили красотата и никой не си беше направил труда да се намеси в неравната битка.
Пред една от колонките беше спряло нискоокачено двуместно бентли — черно и блестящо на слънчевата светлина. До отдалечения край на рампата, водеща към работилницата, имаше четиритонен камион.
Никой не се виждаше наоколо и аз бавно се приближих до една от колонките. Бронята на колата ми беше на няколко ярда от задницата на бентлито.
Натиснах клаксона и зачаках, като гледах напрегнато, но не видях нищо, което да възбуди любопитството ми.
След малко едно момче в син омазан гащеризон излезе от работилницата, сякаш денят току-що беше започнал и се чудеше какво да прави с него. Мина мудно покрай бентлито и повдигна вежди, без да проявява какъвто и да било интерес.
Сигурно беше шестнайсетгодишно, но изглеждаше значително по-лукаво и по-греховно, отколкото подобаваше на възрастта му. Изцапаното му с масло лице беше слабо и студено, а малките му зелени очи играеха хитро.
— Десет — казах аз, извадих цигара и я запалих. — И не се напрягай. Обикновено си лягам след полунощ.
Изгледа ме със студен, празен поглед и заобиколи задната част на колата. Не свалях очи от брояча на колонката, за да не ме измами в рестото.
След малко се появи отново и протегна измърляната си лапа. Платих му.
— Къде е Ферис?
Зелените очи се вдигнаха към лицето ми, а после се изместиха встрани.