— Исусе Христе! — изстена Макгро. — Това е мисис Дедрик. Хайде, сложете белезниците на този боклук.
Ченгето се приближи и белезниците изщракаха на китките ми. Удари ме леко в гърдите.
— Ще мине страшно много време, докато видиш жена, приятелче — тихичко ми каза той.
Макгро се суетеше около Сирийна. Тя плачеше и трепереше. Сипа й уиски и се надвеси над нея. Помръкналото му лице беше червено и объркано. Непрекъснато мърмореше, чешейки се по брадата:
— Господи, Боже мой!
Изведнъж тя извика:
— Дайте ми наметалото. Вече съм добре. Дойдох тук, за да поговоря за съпруга си. Най-неочаквано той връхлетя отгоре ми като животно.
— Нито едно животно не би връхлетяло отгоре ти, маце — заявих спокойно аз. — Нямаш представа колко придирчиви са животните.
Макгро рязко се завъртя и ме удари по устата с опакото на ръката си.
— Ще видиш какво ще стане в участъка — изръмжа той. — От години чакам този момент.
— Ликувай сега, защото радостта ти няма да продължи дълго — отвърнах аз.
— Имате ли сили да дойдете с нас, госпожо? — попита Макгро. — Ако се чувствате зле, може и да не идвате.
— Разбира се, че ще дойда. Искам да видя капитан Брандън. Този мъж трябва да си получи заслуженото.
— Ще си го получи — заяви Макгро и се озъби. — Е, ако сте готова, да тръгваме, мадам.
Ченгето ме сграбчи за ръката и ме тласна към вратата.
— Фрасни го с палката по главата, ако се опита да направи нещо — каза Макгро.
Двамата с ченгето седнахме на задната седалка, а Сирийна и Макгро — на предната.
Когато завивахме по Оркид Булевард, малката кола със сгъваем покрив на Пола прелетя покрай нас.
V
Дежурството на Мифлин свършваше, когато всички ние се изсипахме в стаята за разпит. Беше си сложил шапката и палтото и даваше последни нареждания на дежурния сержант, опрян на бюрото си. Когато видя белезниците на китките ми, очите му се окръглиха. Погледът му се отмести от мен и се насочи към Макгро.
— Какво ви става? — попита той. — Защо сте довели тук този човек?
Макгро се наду от справедливо възмущение.
— Обвинение в изнасилване, лейтенант — отвърна той. — Този мръсник е нападнал мисис Дедрик. Пристигнах там тъкмо навреме.
Струваше си да се види лицето на Мифлин. Очите му станаха големи колкото топки на брава.
— Вярно ли е, госпожо? — попита той, зяпайки Сирийна. — Вие обвинявате Малой?
— Да — отвърна тя рязко. — Къде е капитан Брандън?
— Тази вечер не е дежурен — обясни Мифлин, а в гласа му се долови нотка на облекчение. — Дайте стол на мисис Дедрик.
Докато сядаше, тя разтвори наметалото си и Мифлин и сержантът видяха пораженията. Мифлин затаи дъх и ме погледна с укоряващ ужас.
— Ти ли направи това?
Казах, че не съм го направил.
Макгро замахна с юмрук към мен, но Мифлин, който се придвижи много по-бързо, отколкото можеше да се очаква от мъж с неговите размери, го отблъсна и той се завъртя.
— Спри! — извика остро Мифлин. — Даваш ли си сметка какво правиш?
Макгро изръмжа:
— Искам да сваля тоя мерзавец на пода.
— Млъкни! — изкрещя Мифлин и се обърна към Сирийна. — Какво се случи?
— Отидох да поговорим за съпруга ми — започна Сирийна с равен и студен глас. — Не бях стояла и пет минути, когато той внезапно ме хвана. Борихме се. Успях да се добера до телефона и да потърся помощ. После разкъса роклята ми и ме одра. За щастие този полицай пристигна точно когато силите ми ме напускаха.
Мифлин бутна назад шапката си и избърса чело с носната си кърпа. Изглеждаше шашнат.
— Не се вълнувай — казах кротко. — Тя лъже. Хайде да отидем някъде на по-спокойно място — тя, ти и аз. Това е нещо, за което госпожата не би желала пресата да научи.
— Искам да дойдат журналистите! — заяви Сирийна. — Решила съм да го съсипя. Ще ми се да дам колкото е възможно по-голяма гласност на случая. Той трябва да бъде осъден, вкаран в затвора и лишен от право да упражнява професията си.
В този момент влезе Пола с кожено куфарче в ръка. Дишаше учестено и за първи път в живота си беше рошава. Косата й стърчеше на всички страни. Лекото й палто беше закопчано накриво, а крачолите на панталона й приличаха на акордеони.