Мак кимна, махна на петимата мъже и се отправи през пясъците към мината, оставяйки ме насаме с Джо.
— Виж какво, приятелче — започна той, мушкайки ме с пистолета, — прави каквото ти казвам и всичко ще е наред. Нямам желание да те надупча, но ако ме изкушиш, ще го направя.
Бях се успокоил достатъчно, за да го разгледам добре. Беше около четирийсетгодишен, брадясал, с кръгло, месесто лице, малки очи и тънки устни. Макар че беше нисък, от широките рамене, от късия врат и от големите ръце личеше, че е силен като горила.
— Тръгвай. Ще ти кажа кога да спреш — той махна неопределено към полите на хълмовете. — Предстои ни приятна разходка, затова трябва да си отвориш пергела. Едно обръщане назад и ще те надупча. Ясно?
Казах, че ми е ясно.
— Тогава се размърдай.
Тръгнах, без да знам накъде, отивам. Чувах стъпките му зад гърба си. Беше прекалено далеч, за да го хвана, но достатъчно близо, за да ме уцели, ако натисне спусъка.
Питах се каква беше тази шайка. Откъде изскочиха? Каква работа трябваше да довършат? Със задоволство си мислех, че съществуваше вероятност да налетят на Мифлин и момчетата му.
Човекът, за когото разправяше тя.
Коя беше тя?
Вече се катерехме по хълма и вървяхме по-бавно. От време на време Джо изръмжаваше: „Тръгни по пътеката вдясно“ или „Свий вляво“, но не се приближаваше. Не можех да направя нищо, освен да продължа да вървя.
Слънцето се беше спуснало зад хоризонта и светлината отслабваше. Вече падаше здрач. Това може би щеше да ми даде някакъв шанс, но знаех, че съм длъжен да внимавам. Джо изглеждаше така, сякаш се беше родил с пистолет в ръка, и за да опитам да се справя с него, трябваше да изчакам да стане съвсем тъмно.
— Е, добре, приятелче — каза той изведнъж. — Паркирай се. Малко ще отдъхнем. Обърни се и седни.
Погледнах го.
Беше на около четири ярда от мен и се потеше като прасе. Изкачването в горещината не му понасяше.
Посочи ми една скала и избра друга за себе си. Седнах скован, доволен, че ще си почина.
— Припали, приятелче — продължи той и извади пакет „Лъки Страйк“. Взе си цигара и ми подхвърли пакета. — Как е там, в мината? — попита, палейки цигарата, и издиша дима през късия си, дебел нос.
— Не е място, което човек би избрал, за да прекара почивката си — отвърнах, след като запалих цигарата и му върнах пакета. — Пълно е с плъхове човекоядци.
Малките му очи се ококориха.
— Плъхове? Чувал съм, но не вярвах — примигна, гледайки цигарата си. — Докато беше там, видя ли някакви цигари с марихуана?
— Около два милиона. Не спрях, за да ги преброя, но това е само предположение. Сигурно са повече.
Ухили ми се, показвайки малките си счупени зъби.
— Уха! Толкова много? Казах й, че ги крие там, но тя не ми повярва. Как са опаковани?
— В сандъци. Коя е тя?
Той ме погледна навъсено.
— Аз задавам въпросите, приятелче, а ти отговаряш.
Изведнъж ми хрумна идея.
— Какво сте намислили? Да ограбите Барът?
— Позна, приятелче. Ще вземем цигарите с марихуана. Вече си имаме своя организация. — Той се изправи. — Е, хайде да тръгваме. Нагоре по хълма вдясно. Действай!
Продължихме по хълма. Вече беше прекалено тъмно и не виждах къде стъпвам. Джо обаче имаше очи на котка. Непрекъснато ме насочваше, предупреждаваше ме да се пазя от скалите и шубраците — виждаше толкова добре, сякаш се движехме през деня.
Изведнъж каза:
— Спри!
Спрях и зачаках.
Той изсвири пронизително. Миг по-късно на няколко ярда пред нас проблесна светлина и аз видях грижливо скрита зад преграда от дървета и храсти, умно замаскирана дървена хижа, вкопана в склона на хълма.
— Хубава е, нали? — попита Джо. — Построихме я сами. Забелязваш я, чак когато се изправиш пред нея, а дотогава вече ще сме те напълнили с олово като църковен покрив. Върви. Влизай направо.
Тръгнах. Вратата беше отворена и аз се озовах в голяма стая, обзаведена с груби мебели. Пред горящия огън с ръце зад гърба и с цигара в сочните си червени устни стоеше Мери Джеръм.
II
Една бяла нощна пеперуда изпържа около ветроупорния фенер, висящ от гредата в центъра на стаята, и хвърли огромна сянка върху пода. После рязко се отклони от светлината, прелетя доста безпомощно през стаята и докато минаваше покрай Джо, той се пресегна, перна я към пода и я смачка с крак.