— Ти ли й каза?
— Казах на баща й.
— Затова ли дойде да те види в хотел „Бийч“?
Тя вдигна вежди.
— Ти си разбрал? Да, тогава му казах. Трябваше да изчезна веднага. Даде ми хиляда долара, за да не им се мяркам пред очите.
— Хайде да не го претупваме. Предлагам да започнем отначало. Кога се омъжи за Дедрик?
— Преди около четири години — не си спомням точно датата. Не е нещо, което ценя високо. Да си омъжена за Лий не е особено романтично. Срещнах го в Париж и се влюбих. Той е от онези мерзавци, по които повечето жени хлътват. Винаги имаше много пари и сякаш никога не вършеше нищо. Мисля, че парите му ме привлякоха. Е, получих си заслуженото — хвърли цигарата в огъня и посегна за друга. — Разбрах, че вкарва контрабандно наркотици. Джо работеше с него. Дедрик ме убеди да му помагам. Нямаш представа колко убедителен може да бъде. После се запозна с тази жена. Въобще не знаех какво е замислил. Често отсъстваше със седмици и аз реших, че подготвя някаква доставка. После изчезна, без да ме предупреди. Джо и аз трябваше да продължим да се занимаваме със сделките му. Джо се опита, но нещо все не му достигаше. Полицията за малко не ни залови. Успяхме да се измъкнем от франция и пристигнахме тук. Тогава разбрах, че се е оженил за Сирийна Маршланд. Отидох при Барът. Известно ти е какъв е той, нали?
Отговорих й, че ми е известно.
— Човек трябва да внимава с него — каза тя, а лицето й се вкамени. — И той ме измами. Каза, че Лий се е оженил за Сирийна Маршланд, за да пипне парите й, и след като го направи, ще се върне при мен. Помоли ме да му съдействам, да стоя настрани от Лий и да му дам пълна свобода на действие. Повярвах му като пълна глупачка. Бях отседнала в хотел „Юандос“ и на връщане от срещата с Барът някой стреля по мен. Разбрах, че Барът ще се опита да се отърве от мен, и се преместих в хотел „Бийч“. — Тя ме погледна и попита: — Интересно ли ти е?
— Малко или много — да. Макар че се надявах да чуя друго, но няма значение. Продължавай.
— Какво се надяваше да чуеш?
— Довърши разказа си, а аз ще ти обясня после.
Тя сви рамене.
— Не остана кой знае колко много. Мислех си, че ако се срещна с Лий, ще успея го убедя да се върне при мен. Разбрах, че ще ходи в Оушън Енд, и отидох да го видя. Тогава попаднах на теб и научих, че вероятно е бил отвлечен. Не е бил отвлечен, нали?
— Не. Но инсценирайки собственото си похищение, той прибра петстотин хиляди долара от Сирийна, а това не е малка сума. За последен път го видях в дома на Барът.
— Четох във вестниците. Напълно в стила му. Е, друго няма. Знаех, че Барът държи запасите си от марихуана в мината. Двамата с Джо се съюзихме. Исках да си отмъстя на Барът. Идеята ми беше да изгорим стоката му. Тя струва хиляди. Но Джо имаше други планове. Реши да отмъкне цигарите и да основе собствена организация. Търговията с наркотици е прекалено гадна за мен. Писна ми. Джо няма да стигне доникъде. Не е достатъчно умен за тази работа. Оттеглям се. Той вече си въобразява разни неща — Мери сви устни. — Жената не може дълго да живее мирно и тихо под един покрив с мъжа. Рано или късно той започва да й досажда.
— Някои жени могат — отвърнах аз и й се ухилих.
Изведнъж най-неочаквано в далечината се чуха изстрели и ни накараха да се изправим на крака.
— Какво е това? — попита рязко Мери и изтича до прозореца.
— Може би ченгетата преследват Джо — отвърнах с надежда аз. — Но за по-сигурно ще изгася фенера.
Докато прибирах фитила на ветроупорния фенер, последваха още изстрели, вече много по-наблизо, и аз бързо откачих фенера от куката и духнах блещукащото пламъче.
— Джо и Мак! — извика Мери и отвори вратата.
Проблясъците от изстрелите осветиха тъмнината навън. Някъде в долината отговориха на стрелбата и в дървения покрив се забиха куршуми.
Дишайки тежко, Джо и Мак се втурнаха в стаята и захлопнаха вратата.
III
Известно време нито единият от двамата не можеше да каже нищо. Подпряха се задъхани на стената, докато куршумите плющяха по масивните стени на хижата, а стрелбата отекваше в долината.
— Дай пушките! — каза Джо задъхано. — Барът!
Мери притича през стаята. Чух я, че отваря някакъв шкаф. Върна се с две пушки и ги подаде на Джо и Мак.
— Ти ще участваш ли? — попита ме тя толкова спокойно, сякаш беше седнала на чаша чай.