Влязох във вътрешната стая.
Мери държеше фенерче. Насочи лъча към късата стълба, стигаща до капака на покрива.
— По-добре да не се качваш — посъветва ме тя. — Сигурна съм, че ще те видят.
— Ей, вие двамата, прикривайте ме с огън — извиках към външната стая. — Качвам се на покрива.
— Надявам се да прекараш добре — отвърна Мак и се изхили.
Започнаха да стрелят към долината. Изчаках, ослушвайки се, но никой не отвърна на огъня.
— Чудя се какво са намислили — промърморих. — Е, хайде да видим как е горе.
Изкачих се по стълбата и много внимателно вдигнах капака. Отместих го встрани и огледах простиращия се пред мен равен покрив.
Лунната светлина падаше направо върху него и беше светло като през деня.
Над мен хълмът се издигаше стръмно и не предлагаше никакво прикритие, нито пък някаква възможност за катерене. Да се опиташ на силната светлина да издраскаш по него от покрива би било чисто самоубийство. Единственият шанс беше да се изчака, докато луната се извърти и тази част на склона попадне в сянка. Не знаех дали щяхме да имаме толкова време.
Спуснах се надолу по стълбата.
— Няма да стане. Въжето не би помогнало. Прекалено светло е. След един час може би ще успеем, но не и сега.
— След един час ще сме хвърлили топа — обади се весело Джо от другата стая.
— Какво ще кажеш да пийнем по едно кафе? — предложих на Мери. — Сигурно ще прекараме тук известно време. Докато го направиш, аз ще отида оттатък да погледам.
Върнах се във външната стая. Мак дъвчеше незапалена цигара и се взираше в долината. Джо седеше на ръба на един стол и надничаше зад рамката на прозореца.
— Не видя момиче в кариерата, нали? — попитах Мак.
— Не. Защо?
— Когато ме забелязахте, с мен беше едно момиче. Изпратих я да доведе ченгетата.
— Това няма да ни помогне. Стрелбата не се чува отвъд долината. Не знам защо, но е така. Ако не тръгнат да ни търсят, няма да разберат, че се води битка — каза Джо. — Пък и гордостта ми би била накърнена, ако трябва да ме спасява ченге.
— Аз пък мисля, че мога да пренебрегна гордостта си — отвърна Мак и се изхили. — Предпочитам да ме пипне ченге, отколкото да попадна в ръцете на Барът.
— Смяташ ли, че е безопасно да се пуши? — попита Джо.
— Седни на пода, ако на всяка цена трябва да запалиш, а аз ще те сменя.
— Ти си готин, приятелю. Радвам се, че не те застрелях.
— И аз.
Седна на пода и запали цигара.
— Тези отрепки не показват голяма инициатива, нали? — отбеляза Мак. — Може би са се чупили.
— Излез и ще разбереш — изсмя се Джо. — Бас държа, че мътят нещо.
И аз си мислех същото. Докато долината плуваше в светлина, беше разбираемо защо не се показваха. Но след като луната се извъртеше, навярно щяха да се размърдат.
Мери влезе с чашите с кафе. Джо подправи своето, като измъкна от джоба си плоско шишенце.
— Някой да иска ром? — той размаха шишето.
Мак се обслужи и ми подаде шишето, но аз поклатих глава.
— За мен само кафе.
— Смяташ, че имаш шанс да се измъкнеш? — попита Джо, сърбайки шумно кафето.
— Защо не?
— Млъкни, Джо! — рязко извика Мак. — Караш ме да се чувствам отчаян и потиснат. Ако те застрелят, никой няма да плаче за теб.
— Това е лъжа! — разпалено отвърна Джо. — Старата ми майка ще плаче. — Изправи се и отиде да си сипе още кафе. — Имам и една сюрия мацки. Страшно ще им липсвам.
Изведнъж се чу продължителна поредица от изстрели. Един от храстите в далечината сякаш избухна в пламъци, когато картечницата запя мъртвешката си песен.
— Залегни! — изревах и се хвърлих на пода.
Джо направи две крачки към вратата, залитна, бавно се обърна и се свлече.
Никой не се помръдна. Картечницата продължи да нарежда. Куршумите летяха през прозорците, врязваха се във вратата, чукаха по отсрещната стена. После стрелбата спря също така изведнъж, както беше започнала.
— Внимавай — предупредих Мак и пропълзях до Джо. Куршумите го бяха разрязали през гърдите, както се отваря консерва.
— Мъртъв ли е? — попита Мери и от треперещия й глас разбрах, че е уплашена.
— Да.
— Надявам се, че ще се измъкна, за да кажа на майка му — заяви Мак. — Обзалагам се, че ще окачи знамена. Винаги е мразела този негодник.
— Не се показвай през прозореца и не ставай! — наредих му аз и пропълзях до Мери, която беше коленичила до другия прозорец.