Задвижват се като едно цяло: пет стъпки назад, пет стъпки напред, пет стъпки намясто. После вдигат левите си ръце нависоко и ги свиват в юмруци.
И падат на едно коляно.
Аз се спускам към парапета, умирайки от желание да зърна по-отблизо изумително режисираното им изпълнение. Никога не съм виждала подобно нещо.
Уорнър ги оставя в тази поза, коленичили, с вдигнати във въздуха юмруци. Не проговаря поне 30 секунди. Накрая отваря уста.
— Добре.
Войниците се надигат и отново притискат десни юмруци в гърдите си.
— Вторият въпрос на дневен ред е още по-приятен и от първия — продължава Уорнър, макар че гласът му не загатва за нищо приятно. Очите му остро се стрелкат над войниците и стружки смарагд проблясват като зелени пламъци над телата им. — Дилайло ни е приготвил един доклад.
Той прекарва цяла вечност, взирайки се във войниците, позволявайки на няколкото изречени от него думи да попият в главите им. Позволявайки на собственото им въображение да ги подлуди. Позволявайки на провинилите се сред тях да затреперят в агония.
Уорнър не проговаря дълго, дълго време.
Никой не помръдва дълго, дълго време.
Започвам да се тревожа за живота си, независимо от обнадеждаващото му първо изявление. Започвам да се питам дали аз не съм виновната. Дали пистолетът в джоба му не е предвиден за мен. Накрая се осмелявам да погледна към него. Той отвръща на погледа ми, но нямам представа как да го разчета.
Лицето му е сбор от 10 000 вероятности, вперени директно в мен.
— Дилайло — проговаря той, преди да е откъснал очи от мен. — Може да излезеш от строя.
Мършав, оплешивяващ мъж в униформа с малко повече военни отличия излиза от петия ред на строя. Не изглежда особено самоуверен. Свел е глава поне с два сантиметра. Гласът му е прошарен с трели.
— Сър.
Уорнър най-сетне освобождава очите ми и кимва едва забележимо в посока на плешивеца.
Дилайло започва да рецитира:
— Повдигаме обвинение срещу редник 45Б-76423. Флечър, Сиймъс.
Всички войници са замръзнали в строя, замръзнали в облекчението си, замръзнали в страх, замръзнали в безпокойство. Нищо не помръдва. Никой не диша. Дори вятърът се бои да издаде звук.
— Флечър. — Една дума от Уорнър и няколкостотин вратове се извръщат светкавично в негова посока.
Флечър излиза от строя.
Прилича на джинджифилова курабийка с форма на човече. Джинджифилова коса. Джинджифилови лунички. Устни, почти изкуствено червени. Лицето му е лишено от всякаква емоция.
Никога не съм се страхувала за нечий чужд живот повече от сега.
Дилайло отново взима думата.
— Редник Флечър бе открит на непатрулирана територия, където общувал с цивилни, смятани за членове на бунтовническа групировка. Откраднал е храна и провизии от складови помещения, обслужващи гражданите от Сектор 45. Не е известно дали не е разкрил поверителна информация.
Уорнър забива поглед в джинджифиловото човече.
— Отричате ли тези обвинения, войнико?
Ноздрите на Флечър се разширяват. Челюстта му се стяга. Гласът му има писклива нотка.
— Не, сър.
Уорнър кимва. Поема си малка глътка въздух. Облизва устни.
И го застрелва в челото.
Осемнайсета глава
Никой не помръдва.
Лицето на Флечър е белязано от запечатан ужас, докато тялото му се строполява на земята. Толкова съм втрещена от невъобразимостта на всичко това, че не мога да преценя дали сънувам, или не, дали умирам, или не, дали е безопасно да припадна, или не.
Крайниците на Флечър са изметнати под странен ъгъл върху студения бетон. Кръвта започва да образува локвичка край главата му, а все още никой не помръдва. Никой не проронва и дума. Никой не допуска страха по лицето си.
Непрекъснато опипвам с пръсти устните си, за да проверя дали писъците са излезли през тях.
Уорнър връща пистолета в джоба на сакото си.
— Сектор 45, свободни сте.
Всички войници падат на едно коляно.
Уорнър прибира металното устройство за усилване на гласа в един от джобовете си и ме издърпва от мястото, на което са залепнали краката ми. Препъвам се, крайниците ми са слаби, болка прорязва дори костите ми. Гади ми се, не съм на себе си, не съм способна дори да се задържа права. Многократно опитвам да проговоря, но думите са залепнали за езика ми. Внезапно ме облива пот, внезапно се смразявам, внезапно ми призлява толкова, че рой точки замъгляват зрението ми.
Уорнър се опитва да ме избута през вратата.
— Наистина трябва да се храниш по-добре — казва ми той.