Птицата на гърдите му.
Татуировка.
Бяла птица, с корона от златисти шарки върху главата си. В полет.
— Адам — опитвам да му кажа. — Адам… — Опитвам да изрека през стегнато гърло. — Адам… — Опитвам да прошепна толкова много пъти, но се провалям.
Намирам очите му и осъзнавам, че ме е наблюдавал, докато погледът ми е обхождал тялото му. Емоциите дълбаят толкова бездънни бразди между отделните части на лицето му, че се питам как ли ме вижда. Докосва с два пръста брадичката ми, повдига леко лицето ми и аз се превръщам в електрическа жица, потопена във вода.
— Ще намеря начин да поговорим — казва той и ръцете му ме придърпват, лицето ми е притиснато към гърдите му и светът ненадейно става по-светъл, по-голям, по-красив. Светът ненадейно придобива смисъл за мен, възможността за човешки живот придобива смисъл за мен, цялата вселена спира намясто и се завърта в противоположната посока, а аз съм птицата.
Аз съм птицата и отлитам надалеч.
Двайсета глава
Осем часът сутринта е, а аз съм облечена в рокля с цвят на повехнала гора и стари консервни кутии. По-тясна е от всяка дреха, която някога съм носила, кройката ѝ е модерна и рязана, почти нахвърляна наслуки; платът е твърд и дебел, но кожата ми успява да диша през него. Взирам се в краката си, изумена, че изобщо имам такива.
Никога през живота си не съм се чувствала толкова изложена на показ.
Цели седемнайсет години съм привиквала да покривам всеки сантиметър от кожата си, а Уорнър ме принуждава да захвърля слоевете плат. Предполагам, че го прави нарочно. Тялото ми е месоядно цвете, отровно саксийно растение, зареден пистолет с милион спусъци, които тръпне от нетърпение да натисне.
Докосни ме и си носи последствията. Никога не е имало изключения от това правило.
Никога. Освен с Адам.
Той ме остави да стърча подгизнала под душа, да попивам пороя от горещи сълзи. През замъгленото стъкло виждах как се подсушава и нахлузва обичайната си униформа.
Гледах как се изнизва от банята, а съзнанието ми през цялото време се питаше "защо, защо, защо?".
Защо може да ме докосва?
Защо му е да ми помага?
Кожата ми още изпуска пара.
Костите ми са превързани в тесните извивки на тази чудновата рокля, ципът е единственото нещо, което ме държи цяла. Той и мисълта за живот, по какъвто винаги никога не съм дръзвала да бленувам.
Устните ми завинаги ще останат запечатани за тазсутрешната тайна, но сърцето ми е така препълнено с увереност, радост, покой и надежда, че е на път да се пръсне, и ми е чудно дали няма да разкъса роклята.
Надеждата ме прегръща, притиска ме в обятията си, подсушава сълзите ми и ми нашепва, че днес и утре, и след два дни всичко ще е наред, а унесът ми позволява да го повярвам.
Седя в синя стая.
Стените са покрити с тапети с цвят на идилично лятно небе, подът е загърнат с петсантиметров килим, цялата стая е празна, като изключим два кадифени стола, отлъчени встрани. Всеки отделен нюанс е като синина, като прелестна грешка, като спомен за стореното на Адам
Седя съвсем сама в кадифен стол в синя стая, облечена в рокля от маслини. Тефтерчето в джоба ми тежи като топка за боулинг върху коляното ми.
— Ослепителна си.
Уорнър влетява в стаята, сякаш цял живот е ходил по въздуха. Няма придружител.
Инстинктивно забивам очи в маратонките си и се питам дали не съм нарушила някое правило, решавайки да не обуя кокилите от гардероба си, които така или иначе не ми приличат на подходящи за крака. Вдигам поглед, а той вече стои пред мен.
— Зеленото много ти отива — казва той с глуповата усмивка. — Кара цвета на очите ти да изпъкне.
— Какъв цвят са очите ми? — питам стената аз.
Той се засмива.
— Сигурно се шегуваш.
— На колко години си?
Смехът му секва.
— Наистина ли те интересува?
— Любопитно ми е.
Той заема стола до мен.
— Няма да отговоря на въпроса ти, ако не ме гледаш, докато говоря.
— Искаш от мен да изтезавам хора против волята ми. Искаш ме за оръжие във войната си. Искаш да се превърна в чудовище заради теб. — Замлъквам. — Повдига ми се, като те погледна в очите.
— Много по-вироглава си, отколкото очаквах.
— Облякла съм роклята ти. Ядох от храната ти. — Вдигам очи да го погледна и го улавям да се взира в мен. За момент интензивният му поглед ме хваща неподготвена.