— Не си направила нито едно от двете заради мен — казва тихо той.
Едва не се изсмивам на глас.
— И защо ми е?
Очите му се борят с устните му за правото на глас. Аз извръщам поглед.
— Каква работа имаме в тази стая?
— А! — Той си поема дълбока глътка въздух. — Закуска. След това ще получиш графика си.
Той натиска бутона върху страничната облегалка на стола си и почти незабавно мъже и жени, видимо цивилни, влизат с колички и подноси през вратата. Лицата им са каменни и набраздени и болнаво мършави.
Сърцето ми се разкъсва надве.
— Обикновено се храня сам — продължава Уорнър, а гласът му пронизва като ледена висулка плътта на спомените ми. — Но сметнах, че е добре двамата с теб да се опознаем. Особено като се има предвид, че ще прекарваме толкова много време заедно.
— Не съм гладна.
— Това не е допустимо.
Вдигам поглед и осъзнавам, че говори напълно и съвсем сериозно.
— Не ти позволявам да умреш от глад. Не се храниш достатъчно, а ми трябваш в добро здраве. Не ти позволявам да се самоубиеш. Не ти позволявам да си вредиш умишлено. Прекалено ценна си ми.
— Не съм ти някаква си играчка — едва не изплювам аз.
Той пуска чинията върху количката и съм изненадана, че тя не се разбива на парчета. Прочиства гърлото си и може да се каже, че наистина ме стряска.
— Процесът ще е много по-лесен, ако просто ми съдействаш — заявява той, произнасяйки внимателно всяка дума.
Пет-Пет-Пет-Пет-Пет сърдечни удара.
— Светът се отвращава от теб — казва той с потрепващи от ирония устни. — Всеки, който някога си познавала, те е мразил. Странил е от теб. Изоставил те е. Собствените ти родители са се отказали от теб и доброволно са те предали на властите. Толкова отчаяно са искали да се отърват от теб, да те прехвърлят в нечии чужди ръце, да убедят сами себе си, че изчадието, което са отгледали, всъщност не е тяхно дете.
Лицето ми е зашлевено от стотици ръце.
— И въпреки всичко… — този път се изсмива открито — …настояваш да изкараш мен лошия. — Очите му се впиват в моите. — Опитвам се да ти помогна. Давам ти възможност, каквато никой никога не би ти предложил. Готов съм да се отнасям с теб като с равноправен сътрудник. Готов съм да ти дам всичко, което някога си искала, и най-вече мощ. Мога да ги накажа за отношението им към теб. — Той се привежда напред. — Мога да променя света ти.
Греши, толкова греши, греши повече от дъга, обърната наобратно.
Но думите му са верни.
— Не смей да ме намразваш така бързо — продължава той. — Може да се окажеш по-доволна от тази ситуация, отколкото някога си предполагала. За твое щастие, готов съм да проявя търпение. — Той се ухилва. Отпуска се назад в стола си. — Пък и определено не вреди, че си толкова обезпокояващо красива.
От мен се стича червена боя и капе по килима.
Той е лъжец и ужасен, ужасен, ужасен човек, а не знам доколко ме е грижа, защото е прав или защото всичко е толкова объркано, или пък защото изпитвам отчайваща нужда от някакво подобие на уважение в този свят. Никой никога не ми е казвал подобно нещо.
Думите му събуждат у мен желанието да погледна в огледалото.
— Двамата с теб не сме толкова различни, колкото вероятно се надяваш. — Усмивката му е така нахакана, че ми се приисква да я размажа с юмрука си.
— Двамата с теб не сме толкова еднакви, колкото вероятно се надяваш.
Той се усмихва така широко, че не знам как да реагирам.
— На 19 съм, между другото.
— Моля?
— На 19 години съм — пояснява той. — Доста впечатляващ екземпляр съм за възрастта си, знам.
Взимам лъжицата си и започвам да чопля хранителното нещо в чинията си. Вече не знам какво представлява храната.
— Не предизвикваш никакво уважение у мен.
— Ще промениш възгледите си — казва уверено той. — А сега побързай с яденето.
Чака ни много работа.
Двайсет и първа глава
Убиването на време не е толкова трудно, колкото звучи.
Мога да прострелям стотина числа в гърдите и да гледам как кървят десетични точки в дланта ми. Мога да изтръгвам цифрите от часовника и да слушам как стрелките тиктакат, тиктакат, тиктакат за последно, умирайки, преди да се унеса в сън. Мога да задушавам секундите само като задържа дъха си. Умъртвявам минутите от часове, а като че ли никой не възразява.