Толкова съжалявам, така и не го казах на сина ѝ.
Мислех, че помагам с ръцете си.
Мислех, че помагам със сърцето си.
Мислех си толкова много неща.
Но никога…
никога
никога
никога
никога не ми хрумна…
— Убила си малко момченце.
Прикована съм към кадифения си стол от милион спомени и ме преследва ужасът, създаден от голите ми ръце, и всеки един момент ми напомня, че с право съм нежелана. Ръцете ми са способни да убиват хора. Ръцете ми са способни да унищожат всичко.
Защо ли ми е позволено да живея?
— Искам… — прошепвам, мъчейки се да преглътна юмрука, заседнал в гърлото ми — …искам да махнеш камерите. Махни ги или ще се боря за това право до смърт.
— Най-сетне! — Уорнър скача на крака и стисва ръце така, сякаш се поздравява сам. — Чудех се кога ли ще се събудиш. Очаквах да видя огъня, който несъмнено те разяжда всеки божи ден. Затрупана си сред омраза, прав ли съм? Ярост? Тъга? Гориш от желание да направиш нещо? Да бъдеш някого?
— Не.
— Разбира се, че да. Същата си като мен.
— Мразя те повече, отколкото си способен да си представиш.
— Двамата ще сме ненадминат екип.
— Двамата няма да сме нищо. Ти си нищо за мен…
— Знам какво искаш. — Той се провесва към мен, снижава гласа си. — Знам по какво копнее открай време малкото ти сърчице. Мога да ти подсигуря чувството за принадлежност, което търсиш. Мога да ти бъда приятел.
Замръзвам. Губя увереност и дар слово.
— Знам всичко за теб, ангелче — ухилва се той. — Искам те за себе си от много дълго време. Цяла вечност чакам да станеш готова. Няма да те пусна така лесно.
— Не искам да съм чудовище — казвам аз, навярно повече на себе си, отколкото на него.
— Не се съпротивлявай на природата си. — Той сграбчва раменете ми. — Не позволявай на хората да ти казват кое е правилно и кое — грешно. Стъпи здраво на земята! Криеш се точно когато можеш да покоряваш. Разполагаш с много повече мощ, отколкото сама съзнаваш, и откровено казано, — той поклаща глава — удивен съм.
— Не съм ти някой панаирен изрод — озъбвам му се аз. — Няма да изпълнявам номера за твое забавление.
Той затяга хватката си около раменете ми и аз не мога да се измъкна от нея. Навежда се опасно близо до лицето ми и не знам защо, но не мога да дишам.
— Не ме плашиш, скъпа моя — казва тихо. — Запленяваш ме.
— Или махни камерите, или ще ги издиря и изпотроша една по една. — Аз съм лъжкиня. Лъжа през зъби, но съм бясна и отчаяна, и ужасена. Уорнър цели да ме трансформира в животно, изтребващо слабите. Невинните.
Ако иска да се бия за него, ще трябва той да е първият ми опонент.
Бавна усмивка се разстила по лицето му. Докосва бузата ми с пръстите си, облечени в кожа, и надига леко главата ми, улавяйки брадичката ми, щом понечвам да се отдръпна.
— Напълно неустоима си, когато си ядосана.
— Жалко, че съм и отровна. — Цялото ми тяло вибрира от погнуса.
— Тази подробност прави играта ни още по-привлекателна.
— Ти си болен, нямаш представа колко болен…
Той се изсмива и пуска брадичката ми, но само за да направи инвентаризация на телосложението ми. Очите му начертават ленива пътека надолу по фигурата ми и ме връхлита внезапният импулс да разкъсам далака му.
— Ако махна камерите, как ще ми се отплатиш? — Очите му са похотливи.
— Никак.
Той поклаща глава.
— Не става. Да кажем, че бих изпълнил искането ти, ако ти се съгласиш с едно мое условие.
Стисвам челюст.
— Какво искаш?
Усмивката му е по-голяма от предишната.
— Опасен въпрос ми задаваш.
— Какво е условието ти? — пояснявам нетърпеливо аз.
— Докосни ме.
— Моля? — Възклицанието ми е толкова гръмко, че засяда в гърлото ми и прокънтява из стаята.
— Искам да знам на какво точно си способна. — Гласът му е уравновесен, веждите му са стегнати и напрегнати.
— Няма да го направя отново! — избухвам аз. — Сам видя какво ме принуди да сторя на Дженкинс…
— Дяволите да го вземат Дженкинс — изплюва той. — Искам да докоснеш мен… искам аз да го почувствам…
— Не… — Клатя глава така силно, че ми се завива свят. — Не. За нищо на света. Ти си луд… изключено…
— Всъщност далеч не е изключено.
— ИЗКЛЮЧЕНО…
— Рано или късно ще ти се наложи да… работиш — казва той, полагайки усилия да прозвучи умерено. — Дори да не приемеш условието ми, имай предвид, че не си тук без причина, Джулиет. Уверих баща си, че ще си ценен кадър за Възобновителите. Че си способна да възпреш бунтовниците, дръзнали да…