— Тоест да измъчвам…
— Да — усмихва се той. — Прости ми, но да, да ги измъчваш. Ще ни помогнеш да измъчваме заловените размирници. — Пауза. — Причиняването на болка е един изключително ефективен метод за извличане на информация от когото и да било. А с твоя помощ… — погледът му отскача към ръцете ми — …ще е по-евтино. По-бързо. По-успешно. — Усмивката му се разширява. — И ако те опазим жива, ще ни вършиш работа поне няколко десетилетия. Истинско щастие е, че не действаш на батерии.
— Ах, ти… ти… — изплювам аз.
— Би трябвало да си ми благодарна. Избавих те от тъмницата на психиатричната болница… поставих те нависоко в йерархията. Подсигурих ти всички възможни удобства. — Той ме приковава с погледа си. — Сега е време да се съсредоточиш. Трябва да се отървеш от надеждите си за нормален живот. Ти не си нормална. Никога не си била и никога няма да бъдеш. Приеми се такава, каквато си.
— Аз… — преглъщам сухо — …аз не съм… не съм… аз…
— Убийца?
— НЕ…
— Инструмент за изтезания?
— СПРИ…
— Лъжеш самата себе си.
Готова съм да го унищожа.
Той килва глава и потиска усмивката си.
— Цял живот си се крепяла на ръба на лудостта, прав ли съм? Толкова много хора са те наричали луда, че накрая си започнала да им вярваш. Да се питаш дали не са прави. Дали не би могла да се излекуваш. Мислила си, че ако положиш по-големи усилия, ако станеш по-добра, по-умна, по-мила, светът ще промени възгледите си за теб. Обвинявала си се за всичко.
Ахвам.
Долната ми устна затреперва без мое разрешение. Едва контролирам напрежението в челюстта си.
— Толкова време си потискала гнева и омразата си, защото си искала да бъдеш обичана — казва той без усмивка на лицето си. — Може би те разбирам, Джулиет. Може би трябва да ми се довериш. Може би трябва да приемеш факта, че толкова дълго си опитвала да бъдеш такава, каквато не си, както и че колкото и да си се старала, онези копелета все не са били доволни. Никога не им е пукало за теб, нали? — Той ме поглежда и за момент ми се струва почти човек. За момент искам да му повярвам. За момент искам да седна на пода и да изплача океана, заседнал в гърлото ми. — Крайно време е да оставиш преструвките. — Казва той с безкрайно нежен глас.
— Джулиет… — Поема лицето ми в облечените си с ръкавици ръце така неочаквано нежно. — Вече не е нужно да си добра. Можеш да ги унищожиш до един. Можеш да ги свалиш на земята и да си присвоиш целия свят и…
Парен локомотив ме блъсва в лицето.
— Не искам да унищожавам никого — казвам му. — Не искам да наранявам хората…
— Но те го заслужават! — Той се отдръпва от мен внезапно объркан. — Как така не искаш да им отмъстиш? Как така не искаш да им се опълчиш…?
Изправям се бавно, ненадейно разтърсена от ярост, надявайки се, че краката ми няма да поддадат.
— Смяташ, че понеже съм нежелана… понеже съм пренебрегната и… и захвърлена… — гласът ми се извисява все повече с всяка следваща дума и необузданите ми емоции внезапно закрещяват през белите ми дробове — …че нямам сърце? Че не изпитвам чувства? Смяташ, че понеже съм способна да причинявам болка, трябва да го правя? И ти си като всички останали. И ти като тях ме имаш за чудовище. Не ме разбираш въобще…
— Джулиет…
— Не.
Не искам това. Не искам неговия живот.
Не искам да бъда каквото и да било за когото и да било… освен за себе си. Искам сама да вземам решенията си. Никога не съм си пожелавала да бъда чудовище.
Проговарям бавно и уравновесено:
— Ценя човешкия живот много повече от теб, Уорнър.
Той отваря уста да отвърне нещо, но спира. Разтваря устни изненадано. Разсмива се на глас, клатейки глава. После ми се усмихва.
— Какво? — питам, преди да съм успяла да се въздържа.
— Току-що каза името ми. — Усмивката му става още по-широка. — За пръв път се обръщаш към мен по име. Това ме навежда на мисълта, че се сближаваме.
— Вече ти казах, че не…
Той ме прекъсва.
— Не ме притесняват моралните ти дилеми. Просто протакаш, защото живееш в отрицание. Не се безпокой — казва той. — Ще го преодолееш. Мога да почакам още.
— Не живея в отрицание…
— Напротив. Още не го съзнаваш, Джулиет, но ти си едно много лошо момиче — отвръща, долепвайки длан до сърцето си. — Точно моят тип.