— Не мога да повярвам, че наистина си ти! Така де, помислих, че си ти, защото ми се стори, че чух нещо, и първоначално реших, че ми се е причуло, но после ми хрумна, че е най-добре да проверя за всеки случай, понеже можеше наистина да си ти и… — Той замлъква. — Чакай малко… какво правиш тук?
— Прибирам се вкъщи — позасмива се Адам.
— Сериозно? — изпищява Джеймс. — За постоянно ли?
— Да. — Той въздъхва. — Дявол да ме вземе, радвам се да те видя.
— Липсваше ми — казва Джеймс, внезапно намалил децибелите.
Дълбока въздишка.
— И ти на мен, хлапе. И ти на мен.
— Ей, ял ли си нещо? Бени току-що ми донесе вечерната дажба, та мога да я споделя с т…
— Джеймс?
Той млъква.
— Аха?
— Искам да те запозная с един човек.
Дланите ми са потни. Усещам сърцето си в гърлото. Чувам приближаващите стъпки на Адам, но не разбирам, че е пъхнал главата си вътре, докато не натиска някакво копче. Слаба аварийна светлина озарява кабината. Примигвам няколко пъти и съзирам младо момче на около метър и половина от мен. Тъмнорусата му коса обрамчва обло лице със сини очи, които ми се струват твърде познати. Стиснало е устни с концентрирано изражение. Гледа ме втренчено.
Адам отваря вратата ми. Помага ми да се изправя, едва сдържайки усмивката си, а аз оставам изумена от собственото си притеснение. Не знам какво ме напряга така, но съм кълбо от нерви. Това момче очевидно е важно за Адам. Не знам защо, но имам чувството, че и този момент е важен. Толкова се тревожа да не съсипя всичко. Опитвам да наместя съдрания плат на роклята си, да пригладя упоритите гънки по него. Прокарвам наслуки пръсти през косата си. Безполезно е.
Горкото дете ще бъде ужасено.
Адам ме повежда напред. Джеймс е с шепа сантиметри по-нисък от мен, но по лицето му си личи, че е млад, непокварен, незасегнат от повечето жестокости на света. Искам да се насладя на красивата му невинност.
— Джеймс, това е Джулиет. — Адам извърта поглед към мен. — Джулиет, това е брат ми Джеймс.
Трийсет и първа глава
Брат му.
Опитвам да се отърся от напрежението. Опитвам да се усмихна на момчето, изучаващо лицето ми и жалките останки от плат, едва-едва покриващи тялото ми. Как може да не съм знаела, че Адам има брат? Как е възможно да не съм научила?
Джеймс се обръща към Адам.
— Това ли е Джулиет?
Стоя на мястото си като купчина нелепост. Забравила съм обноските си.
— Знаеш коя съм?
Джеймс се завърта към мен.
— О, да. Адам говори за теб доста.
Изчервявам се и неволно поглеждам към Адам. Той е забил очи в земята. Прочиства гърлото си.
— Много ми е приятно да се запознаем — скалъпвам аз.
Джеймс килва глава.
— А ти винаги ли така се обличаш?
Ще ми се да потъна вдън земя.
— Ей, дребен — прекъсва го Адам. — Джулиет ще поостане при нас известно време. Защо не идеш да провериш дали не си разхвърлял бельото си из цялата къща, а?
Джеймс видимо се втрещява. Изстрелва се в тъмнината без нито дума.
Тишината се проточва толкова много секунди, че губя бройката им. Дочувам капенето на вода в далечината.
Вдишвам дълбоко. Прехапвам долната си устна. Опитвам да намеря подходящите думи. Неуспешно.
— Не знаех, че имаш брат.
Адам се поколебава.
— Дано не е… проблем? Тримата ще живеем заедно и…
Стомахът ми се свлича до коленете.
— Разбира се, че не е проблем! Аз просто… ами… сигурен ли си, че… той е съгласен? Да остана у вас?
— Никъде няма бельо — обявява Джеймс, изниквайки с маршова стъпка на светло. Питам се къде ли изчезна одеве и къде точно се намира къщата… Той ме поглежда. – Значи, ще живееш при нас?
Адам се намесва.
— Да. Ще се паркира при нас за известно време.
Погледът на Джеймс отскача към Адам, после пак към мен и обратно. Той протяга ръка.
— Е, приятно ми е най-накрая да се запознаем.
Целият цвят се изцежда от лицето ми. Усещам туптенето на сърцето си в ушите. Коленете ми са напът да рухнат. Не мога да откъсна очи от малката, протегната към мен ръка.
— Джеймс — казва Адам малко грубо.
Джеймс започва да се смее.
— Просто се пошегувах. — Отпуска ръка до тялото си.
— Моля? — Едва успявам да си поема дъх. Главата ми се върти в пълно недоумение.
— Не се безпокой — казва Джеймс, кискайки си. — Няма да те докосвам. Адам ми разказа за магическите ти сили. — Малкият врътва очи.