— Глупости. — Адам продължава да е ядосан. — Как изобщо ме откри? Как успя да цъфнеш пред вратата ми, Кенджи? Нямам ти доверие…
— Не знам, човече. Кълна ти се, че не си спомням как стана. След известно време вече не знаех накъде тичам. Просто прескачах огради. Стигнах до едно огромно поле със стара барака на него. Легнах да поспя. Май съм припаднал… или от болката, или от студа… адски студ беше там… а в следващия момент някакъв тип ме носи. Накрая ме стоварва пред вратата ти. Казва ми да спра да повтарям "Адам, Адам", понеже Адам живеел тук. — Той се ухилва. Опитва да намигне. — Сигурно съм те сънувал.
— Чакай малко, какви ги разправяш? — Адам се привежда напред. — Как така някакъв тип те е носил? Какъв тип? Как се казва? Откъде е знаел моето име?
— Нямам идея. Нищо не каза, пък и аз не бях в състояние да попитам. Ама тоя беше грамаден. Така де, няма как да не е бил, щом ме е влачил чак дотук.
— Сериозно ли очакваш да ти повярвам?
— Нямаш избор — свива рамене Кенджи.
— Имам избор, и още как. — Адам скача на крака. — Защо изобщо да ти вярвам? Защо да хващам вяра и на думичка от тези врели-некипели?
— Запитай се защо съм тук с куршум в крака. Защо Уорнър не те е намерил досега. Защо съм невъоръжен…
— Това може да е част от плана ти!
— Но въпреки всичко ми помогна! — Кенджи се осмелява да повиши тон. — Защо просто не ме остави да умра? Защо не ме гръмна? Защо ми помогна?
Адам се поколебава.
— Не знам.
— Знаеш. Знаеш, че не съм дошъл да те прецакам. Изтърпях цял побой заради теб…
— Не си защитавал никаква информация за мен.
— Е, да му се не види, човече, какво искаш да кажа? Щяха да ме очистят. Трябваше да им избягам. Не съм виновен, че някакъв си е решил да ме стовари пред вратата ти…
— Тук не става дума само за мен, не разбра ли? Толкова усилия положих да намеря безопасно място за брат си, а ти за една сутрин успя да съсипеш години на труд. Какво да правя сега, по дяволите? Трябва да бягаме, докато не намеря начин да го защитя. Още е прекалено млад да се изправя пред такова…
— Всички сме прекалено млади да се изправяме пред тая гадост. — Кенджи диша тежко. — Не се самозалъгвай, брато. Никой не бива да вижда онова, на което ние сме станали свидетели. Никой не бива да се буди сутрин сред трупове във всекидневната си, ама и такива работи стават. Справяме се с тях и намираме начин да оцелеем. Не си единственият с проблеми.
Адам се тръсва на дивана. 40 килограма тревога се стоварват на раменете му. Той се привежда напред, заравяйки глава в ръцете си.
Кенджи ме гледа втренчено. Аз отвръщам на погледа му.
Той се ухилва и закуцуква напред.
— Да ти кажа, доста си секси за изперкала мадама.
Щрак.
Кенджи отстъпва назад с вдигнати във въздуха ръце. Адам е опрял пистолета си в челото му.
— Дръж се уважително, или ще ти дам урок с куршум в черепа.
— Шегувах се…
— Друг път.
— По дяволите, Адам, успокой се…
— Къде е това "свръхсигурно място", на което можеш да ни заведеш? — Аз ставам от дивана с пистолет в ръка. Заставам до Адам. — Или си го измисли?
Кенджи се оживява.
— Не, истинско е. Съвсем истинско. Даже не е изключено да съм споменал нещичко за теб. И не е изключено пичът, дето го държи, да е проявил бомбастичен интерес да те срещне.
— Да не би да ме имаш за някаква си циркова атракция, с която можеш да се фукаш пред другарчетата си? — Предпазителят е вдигнат.
Кенджи се прокашля.
— Не циркова атракция. Просто… интересна личност.
Насочвам пистолета си към носа му.
— Толкова интересна всъщност, че мога да те убия с голи ръце.
Едва забележима искрица на страх проблясва в очите му. Той преглъща няколко дози смиреност. Опитва да се усмихне.
— Сигурна ли си, че не си откачена?
— Не. — Килвам глава. — Не съм сигурна.
Кенджи се ухилва. Оглежда ме от глава до пети.
— Е, дявол да го вземе. Де да можеха всички откачалки да изглеждат като теб.
— На косъм съм да ти размажа фасона — предупреждава го Адам със стоманен глас, вкаменено от гняв тяло и присвити, нетрепващи очи. В изражението му няма и нотка шега. — Не ми давай още една причина.
— Какво? — изсмива се невъзмутимо Кенджи. — Не съм бил толкова близо до мадама от дъъълго време, брато. Та откачена или не…