Кралица Джанеса се вгледа във внушителния рицар. Мерик намери известна утеха във факта, че Таник явно се смути пред нея.
— Все пак още съм жива, лорд-маршале. Явно все нещо са свършили.
— Но аз трябва да настоявам…
— Въпросът е приключен.
Кралицата беше повишила глас и Таник не можа да стори друго, освен да се поклони дълбоко.
— Разбира се, Ваше Величество.
И без да каже нищо повече, Таник Райдър се обърна и излезе от двора, следван от своите бойци. Кормак тръгна последен, без дори да удостои с поглед Мерик. Мерик нямаше нищо против. Не изгаряше от нетърпение да го срещне отново.
— Това беше всичко за днес — каза Джанеса на Каира. — Може да ме придружиш до покоите ми. — После погледна към Мерик. Той очакваше да види някакво разочарование в очите ѝ, но нямаше нищо такова, макар че се беше провалил… отново? — Ти трябва да се измиеш — каза му кралицата.
След това двете с Каира излязоха от двора.
Мерик не знаеше какво бе очаквал от Каира — неодобрение или съчувствие, но не получи нищо. Като че ли изобщо не я интересуваше. Гарет обаче му подаде кърпа да попие кръвта от носа си.
— Таник беше прав. Не бива да се чувстваш зле.
Мерик сви рамене.
— Ти ме предупреди.
— Опитах се, но ти не приемаш съвети от никого, нали?
Гарет не дочака отговор. Отдалечи се от Мерик и го остави да стърчи сам на двора — полугол и кървящ.
Точно сега имаше чувството, че си е получил заслуженото.
Тридесет и две
Всеки друг ден способността на гувернантката Нордейн да не млъква би влудила Джанеса. Не и днес. Днес тя беше благодарна за бърборенето на жената. То ѝ помогна да удави мислите в главата си, ужасните спомени за Дравос; как беше нахлул в ума ѝ, как противните му очи се взираха в душата ѝ.
Макар че беше мъртъв, сянката му сякаш я преследваше. Трябваше да се чувства отмъстена, трябваше да е горда, но не можеше да се накара да тържествува. Тогава беше развълнувана от случващото се; от тежестта на меча в ръката ѝ, от удовлетворението, когато го заби в гърдите на Дравос, от тупването на главата му на пода. Хелсбайн сякаш пееше в ръцете ѝ.
Сега беше останала само скованост.
Или пък е копнеж? Искаш да го държиш отново? Имаш нужда да усетиш тежестта му в ръцете си, докато острието му пронизва плът, носи ти още слава?
Джанеса примигна, за да прогони тези мисли, докато се взираше през прозореца на стаята си. Нордейн ѝ шиеше рокля, пристягаше леко панделките по бюстието и много внимаваше да не дърпа силно на корема. Под бюстието полата се разширяваше в опит да скрие факта, че Джанеса напълнява. Роклята не можеше да направи нищо за бюста ѝ, който заплашваше да се изсипе от деколтето, но един воал щеше да го скрие. За щастие, започваше зима, застудяваше и нощите ставаха по-дълги.
Вратата се отвори и на прага застана Каира.
— Те са готови, Ваше Величество — каза тя.
Джанеса само кимна. Между тях се беше появила връзка, която укрепна още повече след опита на Дравос да… как би могла да го опише?
Да те контролира. Да превземе ума ти. Да те извади напълно от играта и да настани своя господар на твоя трон.
Каквото и да беше намерението му, него вече го нямаше. Тялото му и телата на хората му бяха изнесени по нареждане на Одака и най-вероятно захвърлени в Сторуей при останалата градска мръсотия. Джанеса се чудеше как ще обясни изчезването му, макар да знаеше, че не дължи на Лигата на Банкерите никакво обяснение. Той може и да беше техен представител, но беше дошъл тук, за да изпълни поръчение на амбициозния си господар. Щом отървеше Свободните държави от Амон Туга, Джанеса щеше да отмъсти за опита да бъде омагьосана. Калим Хан Ролир Мехели от търговска компания „Бяла луна“ нямаше да избегне последствията от действията си.
Джанеса тръгна към трапезарията, Каира вървеше пред нея, а Мерик — отзад. Той беше много мълчалив след дуела на двора и тя реши да не го притиска. Въпреки поражението му, още вярваше, че би направил всичко, за да я защити. Все пак, въпреки преданата си охрана, Джанеса не се беше чувствала в истинска безопасност от седмици. Знаеше, че пазачите ѝ са готови да жертват живота си за нея, но това не я успокояваше.
Преди седмици беше така изпълнена с решителност. В деня на коронацията ѝ тя беше излязла да види своя град и се закле да бъде силен и смел управник. Сега, с детето в нея и когато не само нейният живот беше заплашен, куражът ѝ се струваше нещо далечно.
Когато влезе в голямата зала, тя ѝ се стори странно празна. Там, където преди бяха седели придворни, старейшини, управители, магистрати и други изтъкнати мъже и жени, сега имаше само трима души, които бяха седнали възможно най-далеч един от друг около масата.