Преди смъртта на баща ѝ тя вярваше само на Одака, а Роган беше напълно невидим. Сега, когато крал Каел вече го нямаше, сенешалът на Инквизицията като че ли се опитваше да стане незаменим в двора на Джанеса. Без значение дали го ценеше, тя усещаше, че се нуждае от всички съветници, които можеше да събере около себе си в тези опасни времена, а досега Роган не я беше подвел.
Одака обаче не споделяше мнението ѝ.
— Изглежда е станал инцидент в една от тъмниците — каза той. — Има жертви.
Джанеса погледна Роган, който сви рамене.
— Неизбежно е, когато толкова много бойци са събрани на едно място.
— Сложил си воини затани в една тъмница с наемници — каза Одака с тих и заплашителен глас. — Какво очакваше да се случи?
— Няма да се преструвам, че разбирам предубежденията ти към това племе, но те дойдоха да помогнат. Какво трябваше да направя? Да ги оставя да се скитат из града?
— Трябваше да ги отпратиш още на портата. Те не са хора, а диви зверове. Развъждани са за убийци. — Одака повиши глас. Джанеса не помнеше някога да е изпускал нервите си. — Сега три роти наемници заплашват да напуснат града, а затани са затворени в килии.
Роган вдигна помирително ръце.
— Не можеш да виниш мен за настроението на наемниците. Говори се, че искат да си тръгнат, защото не им се плаща, а не заради някаква свада. Нали така, канцлере?
Погледна към Дуркет, който се скова с издути от храната бузи.
— Ние… — рече той с пълна уста.
— Очевидно нашият предполагаем спасител — продължи Роган, — представителят на Лигата на Банкерите е изчезнал. Можем само да предполагаме, че се е качил на първия кораб към Изтока и е отнесъл със себе си обещанието за финансова помощ. — Погледна Джанеса с очакване.
Дали Роган знаеше за случилото се с Дравос и пазачите му? Дори Дуркет не беше толкова глупав, че да му каже.
— Не успяхме да стигнем до съгласие — отвърна бързо Джанеса, преди Дуркет да е сдъвкал хапката си и да изтърси нещо глупаво.
— Да — каза Роган. — И аз така чух.
Какво си чул? И къде си го чул, сенешал Роган? От някой от твоите плъхове, които се спотайват в стрехите?
Джанеса се изправи, внезапно ѝ призля от киселия вкус на лимоните. Само това ѝ липсваше — да повърне на масата за пиршества.
— Моля да ме извините — каза тя. Всички станаха и Каира се приближи до нея.
Джанеса се опита да излезе от залата със сигурна крачка. Мерик отвори вратата, а Каира се приближи още повече, за да я подкрепя. Джанеса беше благодарна за това.
Когато влезе в спалнята си, тя седна тежко на леглото, бремето ѝ я смазваше.
— Добре ли сте, Ваше Величество? Искате ли вода? — попита Каира.
Джанеса поклати глава.
— Просто ми се зави свят.
Каира седна до нея.
— Заради детето ли?
Джанеса се усмихна. Малцина знаеха, че е бременна, и тя беше благодарна за това. От всички тях на Каира се доверяваше най-много — тя беше рискувала живота си, за да я спаси; едва не умря за нея.
— Не, бебето е добре.
Вратата се отвори и тя чу, че Мерик казва на някого да изчака, преди внушителната фигура на Одака да се появи на прага.
— Всичко е наред, Мерик. Моля — кимна Джанеса на Одака да влезе, а Мерик затвори вратата след него.
Каира стана от леглото и веднага се изпъна в стойка мирно. Сега беше ред на Одака да се вгледа загрижено в Джанеса. Тя едва не се засмя. Градът всеки миг щеше да бъде нападнат, а те се тревожеха за едно момиче, на което му се беше завило свят.
Изправи се и рече:
— Добре съм. Азаи Дравос е мъртъв. Вече го няма, няма ги и коварните му магии. Съжалявам само, че не успяхме да получим парите от господаря му.
— Така е — отвърна Одака. — Без тях ще изгубим подкрепата на Свободните легиони.
Джанеса отиде до прозореца и погледна към града, който скоро щеше да бъде сравнен със земята.
— Аз съм виновна. Ако не носех дете, Дравос сигурно нямаше да се опита да се възползва от това. Вероятно щеше да играе по-честно с мен. Това ни струва всичко.
— Не, Ваше Величество — обади се изненадващо Каира. Въпреки че насаме често разговаряха, тя никога не беше дръзвала да изрази мнението си пред други хора, особено пред Одака. — Дравос знаеше какво върши от самото начало.
— Тя е права — каза Одака. — Нищо не можеше да се направи. Или той трябваше да умре, или вие щяхте да бъдете омагьосана.
— Тогава трябва да се примирим със съдбата си — каза Джанеса, все още вгледана в града.
— Не, не трябва. Всеки мъж, всяка жена и всяко дете в Стийлхейвън са готови да защитават стените му. Воините на баща ви ще се върнат скоро. Те ще укрепят редиците ни.
Каквото е останало от тях.
— Благодаря ти, Одака.