Джозая изглеждаше твърдо решен. Уейлиън щеше да се провали отново.
— Не, не можеш да си тръгнеш все още — опита да събере мощта и авторитета на бъдещ магистър, но звучеше като сприхаво дете. — Трябва да изчакаме един човек. Тогава ще получиш отговори на всичките си въпроси.
— Майната ти — отвърна Джозая и посегна покрай него към дръжката на вратата.
Без да се замисли, Уейлиън стисна китката му. Тя беше дебела и едва успя да я обгърне с пръсти, но това не му се стори много важно, защото Джозая се извърна гневно към него.
Една ръка се стрелна напред, стисна Уейлиън за гърлото и го блъсна във вратата.
— Опитай се да ме спреш тогава? — изръмжа Джозая. — Е, какво ще направиш?
Уейлиън искаше да бъде едновременно непокорен и помирителен. За нещастие и двете не му се получиха заради ръката, която стискаше гърлото му.
В него се разгаряха гняв и унижение и за миг той си помисли, че ще може да демонстрира някаква мощ — мощта, която бе изпитал в Параклиса на Таласъмите и когато Ниро и Ференц дойдоха в стаята му да го заплашват.
Преди това да се случи обаче, Джозая го избута от пътя си, той се стовари тежко на пода и си удари главата в стената. Тогава гневът се устреми към повърхността. Не магически, не подклаждан от сили, а най-обикновен, студен гняв.
— Казах не! — изкрещя той, когато Джозая стисна дръжката на вратата. Със сила, която изненада и него самия, Уейлиън стана и се хвърли през стаята. Вкопчи се във врата на Джозая и увисна там, като краката му се полюшваха, докато здравенякът опитваше да се освободи.
Уейлиън продължи да виси на врата на Джозая, който се запрепъва през стаята и гъргореше задавено. Големите му ръце опитваха да откопчат Уейлиън, но без полза. Джозая нямаше да избяга оттук, Уейлиън нямаше отново да разочарова господарката си.
Джозая се препъна и се стовари върху един счупен стол, който се разпадна съвсем под тежестта му. Въздухът от гърдите на Уейлиън излетя и той беше принуден да отпусне хватката си. Размаха ръце в напразен опит да сграбчи ризата на Джозая, но той вече се беше претърколил и се изправяше. После се наведе и Уейлиън се втренчи в страховитите му очи.
— Ще те убия — изрева Джозая.
Ръката на Уейлиън задрапа зад него, докато не напипа нещо твърдо. Когато Джозая връхлетя, той се изправи и стовари нещото, което се оказа крак на стол, върху главата му. Джозая се строполи като пронизан от стрела.
Кракът на стола странно натежа в ръката на Уейлиън и той можеше само да стои и да се взира в тялото пред него.
По дяволите, какво направи? Ти взе, че го уби. Гелредида ще те одере жив.
Пусна крака на стола и бързо клекна до Джозая. Главата на момчето кървеше и то беше изгаснало като духната свещ. Уейлиън се приближи още повече и щом усети дъха на Джозая по лицето си, го заля облекчение.
Още преди да започне да умува как ще се отърве от наказанието, вратата на малката къща се отвори.
Гелредида влезе и затвори небрежно вратата след себе си. Огледа клекналия до тялото на Джозая Клум Уейлиън и попита:
— Какво става тук?
— Ъ… аз… не е каквото изглежда.
— Нима? — Тя изви едната си бяла вежда. — Защото на мен ми изглежда, че си убил момчето, което те изпратих да ми доведеш.
— Не е мъртъв, магистра. Само…
— Подремва?
— Опита да си тръгне. Сбихме се и аз… го ударих с крака на един стол.
— Много находчиво, Уейлиън.
— Не исках. Просто…
— Няма значение — тя извади въже от робата си. — Спестил си ми труда. Вържи го и го свали в избата — хвърли въжето на Уейлиън. — Запуши му и устата. Не искам да се разкрещи долу, когато си тръгнем.
Уейлиън се втренчи в нея, после във въжето.
— Искате да кажете, че ще го държим като затворник тук?
Гелредида се усмихна.
— Не възнамерявах да го моля. По всичко личи, че е инатливо магаре. Също като баща си.
— Кой е той…?
— Стига въпроси, Уейлиън. Въжето. Избата. Действай — тя акцентира върху последната дума с плесване на облечените си в ръкавици ръце.
Уейлиън се концентрира върху задачата и върза Джозая възможно най-здраво. Когато отвори вратата на избата и надникна в тъмното, се запита какво ли е сторило момчето, че да заслужи подобна съдба. Но кой беше той, че да пита? Гелредида не изглеждаше в настроение да отговаря на въпроси, макар че бе възприела състоянието на Джозая по-добре от очакването.
Просто прави, каквото ти казват, Грими. Може би е по-добре да не знаеш. Не искаш да се озовеш в избата, нали?
Гелредида го гледаше нетърпеливо, докато той влачеше Джозая към мрака.
Може би щеше да я попита за това по-късно.
Може би просто щеше да си държи устата затворена.
Тридесет и четири