— Сега какво? — попита Фридрик, повече развеселен, отколкото смутен от лесната победа над хората му. — Всички ни ли ще изколите? — Тази вероятност като че ли никак не го безпокоеше.
— Ти ще дойдеш с мен — каза Каира.
— Така ли?
Леофрик пристъпи напред и плоската страна на меча му влезе в силно съприкосновение с тила на Фридрик. Той падна на колене и ръцете му политнаха към къдравата коса. Каира очакваше да изстене или поне да се моли, но когато той вдигна очи, тя видя, че се усмихва.
— Май ще дойда — каза той и се изкикоти, макар че Каира не виждаше нищо смешно.
Озърна се към хората му. Те изглеждаха жалка сбирщина. За човек като Фридрик, човек, който ръководеше голяма част от престъпния бизнес в този град, те бяха повече от неуместна охрана.
— Вие се махайте или ще умрете. Изборът е ваш — каза тя, все още стискаше китката на здравеняка. Ако някой от тях можеше да създаде проблем, това беше той, затова бе най-добре останалите да изчезнат, преди да му позволи да се изправи.
Без да помислят и за миг за своя водач, тримата мъже хукнаха по улицата. Каира погледна към коленичилия пред нея.
— Ами ти?
Той я изгледа, преценяваше шансовете си, после кимна съвсем леко.
Каира пусна китката му, той бавно се изправи и се извиси над нея. Тя почти очакваше да се нахвърли отгоре ѝ, да жертва живота си, за да даде възможност на господаря си да се спаси, но той тръгна след другарите си към сенките в уличката, без дори да погледне към Фридрик.
Явно крадците не се отличават с лоялност.
— Ще тръгваме ли? — попита Каира.
Фридрик се изправи нестабилно на крака.
— Предполагам.
Леофрик и Осуил го хванаха за ръцете и го поведоха в мрака. Каира ги последва и тогава до нея се появи Раг. Тя беше изчезнала още в началото на сблъсъка и Каира се възхити на способността ѝ да се укрива — сигурно много ѝ помагаше в нейния занаят.
— Няма причина да идваш с нас, Раг. Мисля, че си свърши работата.
— Къде да ида? — попита момичето. — Аз започнах това, поне да видя как ще свърши.
— Ако дойдеш с нас, може да видиш неприятни гледки.
— Мислиш ли, че ще са по-неприятни от гледките, които вече съм виждала?
Каира предположи, че едва ли ще са такива, макар че още не се знаеше колко ще загрубее положението. Зависеше най-вече от Фридрик.
Почти се зазоряваше, когато стигнаха до казармите. Те бяха пусти, докато водеха Фридрик към килиите. Каира можеше да го предаде на Зелените куртки, но вече беше наясно, че не може да им има доверие, не и за толкова важен човек. Ако се разчуеше, че са хванали един от господарите на Гилдията, до края на деня той щеше да избяга или да умре. По-добре беше засега да остане в ръцете ѝ.
Каира нямаше представа защо има килии в казармите на Стражата на Скайхелм. Вероятно по някаква древна традиция тук бяха държали военнопленници и политически затворници. Или те бяха служили за нещо по-зловещо. Каквато и да беше причината, тя беше благодарна за съществуването им.
Фридрик беше настанен на стол с вързани зад гърба ръце, а Леофрик и Осуил застанаха пред вратата. Каира им беше признателна за дискретността. За миг се запита дали да не събуди капитан Гарет. Все пак трябваше да му съобщи що за гост е довела, но тя искаше да остане първо за малко насаме с Фридрик. Преследваше този човек от много време. Не беше успяла да го открие веднъж и по тази причина обърна гръб на Храма на Есента. Искаше да поопознае човека, който беше виновен за голяма част от страданията в този град.
Докато се взираше в него, тя се чудеше какво да каже. Какво би могла да каже? Никога не беше провеждала разпит. Каира Стормфал беше воин, защитник. Тя не беше инквизитор.
— Сега ли ще започнат мъченията? — попита Фридрик.
Каира се обърна и отвори уста, за да му нареди да замълчи, но не намери думи.
Сега ли щяха да започнат мъченията? Сега ли щеше да го удари? Да го пореже? Да сече пръстите му?
Ти не си такава. Никога не си била. Надали тепърва ще станеш.
— Ще ти задам няколко въпроса — отговори тя.
— Въпроси? — Устните му се извика в усмивка. — Каква скука! Не е ли време да извикаш момчетата и забавата да започва?
Какво му имаше на този? Наистина ли се наслаждаваше на мисълта, че ще го измъчват… освен ако не се преструваше на смел.
— Къде се помещава Гилдията? — попита Каира. — Откъде организирате престъпниците в града?
Фридрик се засмя.
— Моля? Това ли успя да измислиш? Не се ли сети някой по-тъп въпрос? Давай по-сериозно, скъпа, и не ми губи времето.
— Ще получа отговор на въпроса си — каза тя, приближи се и се втренчи в него. Така гледаше на бойното поле и този поглед караше воини ветерани да се свиват от страх.