Отново бяха в подземието на Кулата на Магистрите, пак из преплетените проходи и зали под града, далеч от хорските очи и уши. Причината бе очевидна — Гелредида не искаше никой да чуе виковете.
Ниро Лаиус беше изпънат на един дървен блок със здраво оковани ръце и крака. Беше гол, с лъснала от кръв и пот кожа и целият трепереше от болка и страх. Дървеният блок беше наклонен на четирийсет и пет градуса, за да не се налага магистра Гелредида да се навежда твърде много, докато се занимава с него. Ниро отначало се противеше, крещеше да го освободят, викаше, че е архигосподар и има право на правосъдие. Но протестите му скоро се превърнаха в писъци.
Уейлиън гледаше ужасѐн и притискаше силно устата си длан, докато господарката му внимателно избираше инструментите и продължаваше работата си.
Тя използваше остриетата и куките с голяма прецизност и бързи, професионални движения. В началото дори не питаше Ниро нищо, просто го оставяше да крещи. Уейлиън запушваше ушите си с длани, но след няколко мъчителни минути реши, че ще е по-добре да си запуши устата. Нямаше да повърне пак на пода — щеше да му стане навик.
— Е, Ниро — каза магистрата и отстъпи назад. — Архигосподарю. Пазителю на Гарваните. Върховни прорицателю. Малко небрежно от твоя страна, не мислиш ли? Как така не видя какво ще стане? Явно не владееш добре Изкуството си.
Ниро изскимтя в отговор. Колкото и да ненавиждаше този човек, Уейлиън изпита съжаление към него. Кръвта се стичаше на струйки по краката му към малката вадичка под дървения блок. По тялото му имаше безброй рани, а части от кожата му бяха одрани и закрепени със стоманени щипки.
— Явно маршал Ференц ти е помагал. Участват ли и други Рицари на Гарвана в този заговор?
Ниро измърмори нещо и Гелредида наклони глава, смръщена от раздразнение, че не може да го разбере. Стисна една от покритите с кръв метални щипки и я завъртя.
Уейлиън извърна очи, когато Ниро изпищя.
— Да! — изрева той, кръв и слюнка пръснаха от устата му. — Аз съм Пазител на шибаните Гарвани! Разбира се, че има и други рицари на моя страна. Ще ти кажа кои са. Ще ти кажа всичко. Ще ти кажа всичко.
Гелредида се отдръпна от хвърчащите слюнки.
— Знам, че ще ми кажеш.
После настъпи тишина, която беше дори по-страшна от писъците на Ниро. Уейлиън се зачуди какво ще последва. Какъв ли инструмент ще извади господарката му от торбата си с вълшебства?
Вместо това тя се приближи до Ниро, който опитваше да си поеме дъх.
— Твоите съратници от Кулата могат да почакат, Ниро. Искам да разбера за кого работиш.
— Знаеш за кого работя — извика той отчаяно.
— Кажи го.
— Амон Туга. Аз съм в съюз с Амон Туга.
— Да, Ниро — рече тя с наслада. — Това е повече от очевидно. Защо иначе ще настояваш толкова архигосподарите да не правят нищо, когато врагът обсади града? Но не това име ми трябва.
Ниро се втренчи в нея ококорен, сълзите се спускаха по окървавените му бузи. Гелредида се озърна към инструментите на масата.
— Уейлиън. Ще бъдеш ли така добър да ми подадеш триона.
Той обикновено се подчиняваше безропотно, но сега не можа да се накара. Колкото и да ненавиждаше Ниро, не искаше да помага в мъченията му.
За щастие не се наложи.
— Добре! — изкрещя Ниро. — Има един човек в града. Той служи на Амон Туга.
— Име — настоя Гелредида.
— Нарича се Бащата на убийците.
— Не е достатъчно. Уейлиън, триона.
— Само това знам, заклевам се. — Ниро започна да хлипа и да скимти. Беше жалка гледка и на Уейлиън му домъчня за него. — Ако знаех друго, щях да ти кажа.
— Тогава си помисли по-добре.
Внезапно скимтенето спря и Ниро отвори широко очи.
— Той е известен в подземния свят. Ръководи наемни убийци. Най-смъртоносните в Свободните държави.
— И…
Ниро изскърца със зъби, сякаш отчаяно искаше да задържи истината в устата си.
— Те се опитаха да убият кралицата.
Тя само се втренчи в него, после протегна ръка към Уейлиън.
Триона, Грими, мисля, че иска триона.
— Ще има още един опит — извика Ниро. — Бащата на убийците няма да спре, докато кралицата не умре.
— Ти как му помогна в това, Ниро?
Той поклати трескаво глава, пот, сополи и кръв се разлетяха от мокрите му къдрици.
— Никак. Не съм направил нищо, кълна се.
Тя се втренчи в него, после пак протегна ръка.
— Добре! Добре! Той поиска помощ за някои магии, елхаримски магии. Не ги разбрах напълно. Дадох му пирони от ковчег на вещица и отрова от мантикора, но нищо друго!