— Ваше Величество — каза той, щом коленичи. — Има неотложен въпрос, който изисква вниманието ви. Става дума за екзекуция.
Джанеса усети как бремето на плещите ѝ се увеличи. Трябваше ли сега, когато всички бяха заплашени от смърт, да избиват своите?
— Предатели на Короната ли, сенешале? — попита тя. — Да не би Инквизицията да е разкрила заговор?
— Може и така да се каже, Ваше Величество. И мисля, че виновниците ще ви заинтригуват.
— Така ли?
Роган се усмихна.
— Защото са чужди шпиони, Ваше Величество. Те са врагове на Свободните държави. Затани от южния континент Екуун.
Джанеса си спомни за неприятната вечеря, когато Роган и Одака се скараха. Доколкото беше разбрала, воините затани бяха оковани в килия.
— Тези мъже са били осъдени на смърт?
— За съжаление, Ваше Величество. Оказа се, че тези диваци са искали само да всеят смут. Вероятно са шпиони на елхарима.
— Вероятно ли, сенешале? Значи не сте сигурен? Значи затани са осъдени заради едно предположение?
— В никакъв случай, Ваше Величество. — Роган вдигна ръце и Джанеса се изненада колко искрен изглежда. — Тяхната вина е извън съмнение. Три роти наемници се наложи да погребат свои братя заради тях.
— Щом вече са осъдени, сенешале, защо се обръщате към мен?
— Затани бяха роби на аеслантите, когато баща ви победи тези зверове при Портата на Бакхаус. Мнозина казват, че свирепите племена затани носят кръвта на аесланти във вените си. Портата на Бакхаус беше последната голяма победа на крал Каел. Със сигурност екзекуцията на затани може да се приеме като знак, като предзнаменование за бъдещата ни победа.
Това беше доста съмнително. Джанеса не виждаше връзката.
— Не ми трябват предзнаменования, сенешале. Трябват ми мъже и провизии.
— Разбира се. Но жителите на този град са паднали духом. Може би имаме нужда точно от една публична екзекуция, която ще им припомни старите победи, преди да се изправим пред хуртите.
Джанеса никога не би помислила за подобно нещо — че народът ѝ има нужда от екзекуция, за да повдигне духа си. Нима една екзекуция би могла да повдигне нечий дух? Нима хората ще гледат с радост как убиват някого пред очите им — дори да е враг на града им?
Какво каза веднъж Одака? Като кралица, трябва да преценяваш всички последствия, да обмисляш всички варианти.
Ако така щеше да даде на хората сила да се изправят срещу врага, тогава щеше да го позволи. Ако тези чужденци бяха дошли да навредят на народа ѝ, тогава трябваше да умрат.
Ако Одака беше до нея сега, щеше да знае как да постъпи. Все пак той беше воин от Екуун, макар и не затани. За него те бяха съперници, диваци, почти зверове, ако се вярваше на слуховете. Но не беше ли време тя да избира сама? Не можеше винаги да разчита на Одака да се справя с трудните решения.
— Добре, сенешале — каза Джанеса, макар че думите засядаха на гърлото ѝ. — Проведете екзекуцията.
— Благодаря ви, Ваше Величество. Вие, разбира се, ще присъствате, нали?
Да присъства на публична екзекуция? Дори мисълта за това преобърна стомаха ѝ.
— Не, сенешале. Имам по-важни дела.
— Но трябва да се спази протоколът. А и за хората ще е важно да ви видят там… за духа им, разбира се.
В отсъствието на Одака Джанеса можеше да разчита само на канцлер Дуркет. Колкото и да ѝ беше неприятно, тя се обърна към него.
— Протокол?
Отначало Дуркет я изгледа неразбиращо. След случилото се с Дравос той бродеше из коридорите на двореца като замаян.
— Ами… да, Ваше Величество. Монархът е длъжен да присъства на екзекуции на предатели или на съперници.
— Изглежда нямам избор — каза тя въпреки неохотата си. — Предполагам, че вие ще уредите всичко, сенешале?
Роган се поклони и тя прочете в погледа му, че всичко вече е уредено.
Преди той да изрече ласкателствата си и да си тръгне, в тронната зала влязоха неколцина души. Четирима воини от Стражата обграждаха посетителите, но не като охрана, а по-скоро като почетна гвардия.
Стражите спряха и позволиха на двете фигури да се приближат към трона. Каира пристъпи напред, но Джанеса вдигна ръка да я спре.
Една жена застана пред трона. Изглеждаше преминала средната възраст, но не беше възможно да отгатнеш годините ѝ. Косата ѝ беше сребриста, а очите гледаха зорко и пронизително. Робата висеше на тялото ѝ като на закачалка и Джанеса забеляза петната по плата.
Един младеж пристъпваше неспокойно до възрастната жена, сякаш се надяваше тя да го защити от рицарите около тях. Жената внимателно коленичи и той бързо я последва.