— Ваше Величество — каза тя, — аз съм магистра Гелредида. Идвам да ви предупредя, че има заговор за убийството ви.
Сенешал Роган пристъпи напред.
— Стига, магистра. Всички знаем, че животът на кралицата е в постоянна опасност. Уверявам те, че добре се грижим за нея.
Джанеса понечи да му нареди да замълчи — кой беше той, че да прави подобни предположения? Но магистрата нямаше нужда от помощта ѝ. Тя се изправи, изгледа го изпепеляващо и за изненада на Джанеса сенешалът на Инквизицията отстъпи назад.
— Това не е обичаен заговор — продължи жената. — Този е проникнал дълбоко в Кулата на Магистрите и вероятно личната ви охрана не ще успее да ви защити.
Каира се приближи до Джанеса.
— Ако това е вярно, ще е лудост да отидете на публичната екзекуция, Ваше Величество?
Джанеса кимна, леко успокоена, че вече има законно основание да не присъства.
— Нещо мрачно се задава — каза Гелредида — и има голяма вероятност да е намесена и магия. А от това само аз съм в състояние да ви защитя.
— Позволете да отбележа — намеси се Роган. — Ако нещо се задава, вероятно ще е добре да го изкараме на светло, а не само да отлагаме опасността. Публична екзекуция, на която всички знаят, че ще присъствате, би била чудесен капан. Може да не я правим толкова мащабна, а някъде, където ще контролираме положението. Магистрата ще присъства, за да ви защити.
Това беше лудост. Животът ѝ вече неведнъж беше висял на косъм в самия дворец, а сега искаха тя и нероденото ѝ дете да послужат като примамка за таен убиец.
— Сенешале — каза Джанеса. — Мисля, че…
— Не, може би е прав — прекъсна я магистрата. През последните седмици Джанеса не беше свикнала да я прекъснат, но въпреки това не се подразни. Тази жена явно не се притесняваше от никого. — Малко публично събитие ще ни осигури отлична възможност да хванем убиеца.
Настъпи тишина. Каира клатеше глава, очевидно смяташе това за пълна лудост, но нещо в магистрата караше Джанеса да ѝ се доверява изцяло.
— Добре — съгласи се тя. — Ще се опитаме да заловим убиеца. Предполагам, че няма да е толкова опасно, щом ще присъстват членове на Кастата?
Зададе този въпрос не само заради себе си. Наскоро беше застрашила живота на детето си и не възнамеряваше да повтаря грешката си. Ако убийците не се бяха отказали от опитите си, щеше да е най-добре да се изправи срещу тях по нейните правила.
Магистра Гелредида наклони глава.
— Винаги има опасност, Ваше Величество. Но вашата сигурност ще е най-голямата ми грижа. Можете да ми се доверите за това.
Без да поиска разрешение, тя се обърна и тръгна към изхода.
Докато гледаше след нея, Джанеса се питаше дали изобщо ѝ е останало някакво доверие.
Четиридесет и две
Скрита в сенките на уличката, Раг се взираше във входа на малката кръчма. Тя като че ли ѝ се присмиваше, сякаш знаеше, че е изплашена.
Ела де. Какво чакаш?
Раг седеше в мрака и наблюдаваше. Биваше я в това; беше се научила през годините. На улицата, където въртеше занаята си, това бе не по-малко важно от бързите пръсти. Понякога наблюдаваше с часове — набелязваше най-подходящите мишени. Нямаше смисъл да се хвърляш презглава като булдог и да рискуваш да те хванат за няколко мизерни монети. Ако се оглеждаш зорко за по-дебела кесия, ще си спестиш много време и усилия. Това може да ти спаси и живота. В опасен занаят като нейния трябва да си нащрек всеки миг.
Но това няма да ти помогне сега, нали, Раг? Няма да ти спаси кожата този път, този път май се оказа по-хитра, отколкото е здравословно, а?
Каира ѝ беше дала възможност да избегне всичко това. Още в началото ѝ каза, че ще се грижи за нея, и държеше на думата си. Но на Раг това не ѝ беше достатъчно, нали? Нищо никога не беше достатъчно.
А и какво можеше да направи? Да живее в казармата с рицарите? Не такъв живот искаше. Раг винаги бе искала да постигне нещо, а това нямаше да се случи, ако станеше лакей на някаква жена-воин.
Докато се взираше в тази врата обаче, това не ѝ се струваше чак толкова лош вариант.
Поне щеше да си жива, Раг. Щеше да оцелееш. Не е ли достатъчно?
Оцеляването обаче никога не е било достатъчно за Раг. Точно затова отиде в Гилдията. Точно затова си рискува и кожата досега. Нямаше смисъл да се връща назад.
Винаги си усложняваш положението, нали, Раг?
Тя прекоси бързо пустата улица и завъртя дръжката на вратата. Почти очакваше да е заключено. Не беше и вратата поддаде с тихо скърцане, но нямаше как да го избегне. Високите гласове вътре ѝ подсказаха, че и без това няма значение. Никой не чуваше.
Раг се промъкна вътре и затвори вратата след себе си. Разпозна гласовете, които спореха до тезгяха, и преди да излезе иззад ъгъла, спря да послуша.