— Изобщо не трябва да сме тук. — Това беше Шърл, разтреперан и уплашен като малко момиченце.
— А къде да идем, мамка му? — каза Ярик изнервен, сякаш му беше писнало от скимтенето на Шърл.
— Той е прав — каза Есен. Гласът му звучеше странно, след като му бяха сплескали носа в тъмната уличка. — Ако останем тук, със сигурност ще ни очистят. Бастиян ще дойде, ще започне да разпитва, а ние няма да можем да отговорим.
— Те ще ни намерят където и да идем — каза Ярик. — Ако избягаме, само ще изглеждаме виновни.
— Ние сме виновни, мамка му — каза Шърл. — Оставихме ги да го хванат просто ей така.
— Те са обучени — отвърна Есен. — Нищо не можехме да направим. Нали видя какво направи онази жена на Харкас.
Раг надникна иззад ъгъла и видя, че момчетата са се сгърбили около жаравата, Харкас стоеше малко по-назад и се взираше в пламъците.
— Тогава какво ще правим, мамка му? — попита Шърл, сякаш всеки миг щеше да се разплаче.
Явно никой нямаше отговор на този въпрос. Никой нямаше представа какво да правят сега, когато Фридрик го нямаше и точно те бяха позволили това да се случи.
— Нищо няма да правим — каза Раг и влезе в стаята възможно най-уверено.
Момчетата се изправиха при появата ѝ. Харкас само се огледа бавно, сякаш не беше изненадан да я види.
— Къде беше, по дяволите? — попита Шърл.
— Няма значение къде съм била, по дяволите — каза тя. — Дайте да измислим някаква история и да се придържаме към нея. — Дебелакът я погледна, сякаш го беше зашлевила, но не каза нищо. — Ако Бастиян разбере, че сме ги оставили да заловят Фридрик, всички ще свършим в Сторуей с камък на шията. Затова просто няма да му казваме. Фридрик е излязъл, без да каже нищо на никого. Никой не знае къде е отишъл или кой е бил с него. Излязъл е снощи и не сме го виждали оттогава. Ясно ли е?
Ярик, Шърл и Есен се взираха в нея със смръщени чела. Харкас я гледаше безизразно. Явно имаха нужда от малко време, за да го смелят. Раг само се взираше в тях и си даваше вид, че знае какво върши.
— Те ще ни избият — каза Шърл.
— Не, няма — отвърна Ярик. — Тя е права — никой не знае, че сме били с него, когато го хванаха. Трябва само да седим кротко и да чакаме някой да го потърси.
Той се озърна към Есен, който каза:
— Да, прав си.
— Вие сте откачили? — проплака Шърл. — Просто ще седим тук и ще чакаме да дойдат за нас, защото тя така казва? — посочи обвинително Раг.
Ярик го погледна с отвращение, сякаш се беше изсрал на стола си.
— Благодарение на нея си още жив, момче. Ако не беше тя, щяхме да те захвърлим да умреш в някоя канавка.
Това беше достатъчно да затвори за известно време устата на Шърл.
Есен донесе още малко цепеници за огъня и петимата останаха така да чакат утрото. Сърцето на Раг бумтеше, докато се чудеше какво ще се случи. Дали беше постъпила правилно. Тези момчета не бяха най-умните, нито дори най-дружелюбните, но тя не искаше да пострадат заради нея. Е, поне не всички. От време на време виждаше как Харкас се взира в нея от ъгъла на стаята. Нямаше представа какво му минава през главата, но не беше сигурна, че иска да знае.
Почти призори вратата се отвори рязко.
Палиен не влезе първи. Той също си имаше хора — и те изглеждаха много по-страховити от Шърл, Есен и Ярик. Повече приличаха на Харкас. Влязоха и се настаниха до тезгяха, сякаш вече си знаеха местата, сякаш знаеха къде да седнат, за да изглеждат най-ужасяващи. Раг преброи шестима, преди Палиен да се появи с вълчата си усмивка и втренчени право в нея ястребови очи. Той издърпа един стол по пода, сякаш се наслаждаваше на стърженето, настани се до нея и опря лакти на облегалката.
— Къде е той? — попита Палиен, като я гледаше.
— Кой?
Кой? Не се прави на идиот, Раг. Очевидно е за кого пита.
— Не ми се прави на глупачка, момиченце — каза Палиен. Той като че ли изобщо не примигваше. Това не беше нормално, нали? — И двамата знаем, че ти си неговата любимка. Не ходи никъде, без да ти каже.
— Не знам къде е. Излезе снощи сам, както прави понякога. Не сме го виждали оттогава, нали?
Озърна се, облекчена, че момчетата кимнаха в съгласие, но Палиен очевидно не се интересуваше от тяхното мнение.
— Очакваш да ти повярвам, така ли, момиче? Мислиш си, че той ще иде някъде, без да вземе любимата си кукла?
— Той излезе сам и…
— Не ме лъжи, мамка му! — Палиен стана и захвърли стола встрани. — Къде е той?
— Не зная — каза Раг, притиснала гръб в облегалката на стола си. Палиен се наведе, хвана я за ризата и я изправи на крака.
— Кажи ми къде е или ще те изкормя още сега, кълна се.