Е, днес тук нямаше да има любовници.
Дуркет влезе забързан в амфитеатъра. Дишаше тежко, лицето му беше влажно и зачервено.
— Тя е тук — успя да изрече през свистенето на дъха си.
Каира мина покрай него към входа на амфитеатъра. Неколцина благородници вече влизаха: областни пълномощници, придворни, управители. Сенешал Роган също беше тук, разбира се, заедно с Върховния командващ и баронеса Магрида, макар че синът ѝ изглежда липсваше. Тримата капитани на наемниците бяха сред публиката, цветните им ливреи се открояваха сред официалните одежди на придворните. Дори лорд-маршал Райдър бе решил да присъства заедно с част от своята Драконова стража.
Каира мина покрай тях на път към кралицата. Джанеса бе обградена от стражи, Мерик стоеше до нея. Чакаха тълпата да влезе.
Всеки от поданиците ѝ, който минаваше покрай нея, се покланяше почтително или правеше реверанс, но не се задържаше дълго. Хората нямаха търпение да влязат в амфитеатъра, за да видят представлението.
— Чия беше идеята екзекуцията да се проведе тук? — попита Джанеса, докато приемаше раболепните почитания на придворните си.
— На сенешал Роган — каза Одака. Той стоеше до Стражите в пълната си броня, огромният извит меч висеше на колана му. — Ако имах възможност, щях да се възпротивя на това…
— Вече го каза. Наясно съм с мнението ти по въпроса, Одака, но решението е взето.
— Трябва да се съглася с Одака — каза Каира. — Екзекуцията ви излага на риск и смятам, че това е ненужно.
— Враговете на Свободните държави трябва да бъдат наказани — отвърна Джанеса. — Колкото и ужасно да ни се струва това.
— Но тук ли? На това място? Пред жадна за кръв тълпа?
— И на мен не ми харесва — каза Джанеса, когато магистра Гелредида и нейният чирак се появиха след последните зрители. Момчето се поклони нервно на кралицата. — Но това място не е по-лошо от всички други. А и ще дадем чудесна възможност на евентуален убиец.
— Лудост е да се предлагате така като жертвено агне — каза Одака.
— Аз съм добре защитена — отвърна Джанеса. — Нали, Каира?
Не, не си. Оголваш си шията с надеждата да примамиш вълка и не знам дали аз, или някой друг, ще успее да го спре, преди да ти разкъса гърлото.
— Да, Ваше Величество — каза тя.
Джанеса посочи към входа на амфитеатъра.
— Ще влизаме ли?
Каира поведе към специалния участък от арената, ограден за кралицата. Скоро след като заеха местата си, изведоха първия затани. Той не се съпротивляваше, вървеше гордо. Ръцете му бяха оковани, устата му беше покрита с някаква метална маска, а на врата му имаше нашийник, свързан с дълъг метален прът. Сърцето на Каира се сви от унижението на този воин. След това се сви още повече от реакцията на тълпата.
Зрителите започнаха да дюдюкат и подвикват като деца на куклено представление — този горд воин беше принизен до злодей в някакъв нелеп фарс.
Още петима затани бяха изведени. Четирима от тях бяха високи и горди като първия и посрещаха с чест съдбата си. Последният, огромен и могъщ, с пронизващи сини очи, се въртеше и дърпаше в оковите и ръмжеше зад металната маска, която стягаше челюстите му.
Всички шестима тръгнаха към дървения ешафод в края на амфитеатъра и бяха принудени да коленичат. Каира видя как палачът провери дали секирата е добре наточена.
Сенешал Роган се качи на ешафода и с жест накара тълпата да притихне.
— Ваше Величество — каза той и се поклони през арената на Джанеса. — Благородни дами и господа. Събрахме се тук, за да присъстваме на древен ритуал — екзекуция на врагове на Стийлхейвън. Тези шестима мъже са от най-опасния вид. Врагове на Свободните държави, които искат да видят нашия обичен град разрушен. Предатели на Короната и слуги на страшния ни враг Амон Туга…
— Богове! Призлява ми от този човек — прошепна Одака и се извърна, за да не гледа Роган.
— … господаря елхарим, който е само на дни път от града ни.
Част от зрителите явно не бяха чули новината и зашумяха паникьосани. Някои дори тръгнаха към изхода на амфитеатъра, нетърпеливи да напуснат града, преди хуртите да пристигнат.