— За наше съжаление — продължи сенешалът — трябва да изпълним това необходимо задължение. Доведете първия осъден.
Трима от Зелените куртки с мъка накара един от воините затани да се изправи. Щом видя дръвника и палача, той започна да се бори, но дори могъщ мъж като него не можеше да се освободи от нашийника и оковите.
Преди да го блъснат към дръвника, вниманието на Каира беше привлечено от някакво странно движение, което улови с периферното си зрение. Погледна към ясена, чиито голи клони се протягаха към бледото небе. Като че ли никой не го забелязваше, толкова погълнати бяха всички от екзекуцията, но тя застана нащрек. Пристъпи напред — стори ѝ се, че дървото се олюлява, макар че стволът изглеждаше стабилен. Когато се приближи, видя, че символът, издълбан в кората под забитите пирони, символът, който бе сметнала за любовно послание, кипи от гърчещи се личинки.
Каира отстъпи назад. Догади ѝ се при вида на тази развала.
Дървото отново потрепери.
Тя чу как някъде отзад Роган нареди да изпълнят първата екзекуция.
Стволът на дървото проскърца и изстена, раздвижи се, кората се разпука и клоните се разтресоха. С оглушителен трясък стволът му се разцепи.
Всички притихнаха.
Сякаш надигаше глава, половината дърво се изправи. Клоните, които преди се протягаха към небесата, сега висяха зад него като призрачна грива.
— На оръжие — извика Каира. Отдръпна се и измъкна меча си, точно когато тълпата се разкрещя.
Дървото се изтръгна от земята със страховита сила. Пръст и камъни се провлачиха след корените му, които, като десетки подобия на крайници, се измъкнаха от земята. Клоните се гърчеха като пипала на огромна сепия, дървото вдигна безоката си глава и отвори беззъба паст в ням вой на новородено.
Арената избухна от рева на ужасените зрители.
Един рицар от Стражата се втурна покрай Каира с насочено за атака копие. Той прониза с яростен вик един подобен на крак израстък на чудовището и Каира потресена се втренчи в бялата гадост, която бликна от раната. Адското чудовище се завъртя и раззина уста в безмълвен вик. После замахна с един от дебелите си клони, помете рицаря от арената към вече бягащите зрители и той се стовари на земята с ужасен тътен.
Тогава ясенът се извърна страховито към кралицата и като че ли я смрази с безокия си поглед. После тръгна към нея с проскърцване на огромните си израстъци, повлече се по арената, като забиваше дебелите си корени в земята.
Каира чу как лорд-маршал Райдър изкрещя на Драконовата стража и те бързо се строиха на пътя на чудовището. Стражи хукнаха да се присъединят към тях, вдигнали щитове и копия, а тълпата бягаше.
Каира се чувстваше странно мудна. Раните ѝ още я боляха, но трябваше да действа.
Огромното създание се приближаваше към кралицата, като помете няколко злощастни придворни по пътя си и ги запрати към купчина порутена зидария.
Таник изрева на хората си и те се втурнаха напред. Започнаха да секат с мечовете си ствола и размахващите се клони. Бяла гадост течеше от създанието, но то не спираше, а си пробиваше път през рицарите с бронзови брони.
Те нямаше да успеят да го спрат, преди да е стигнало до Джанеса.
— Изведете кралицата! — изкрещя отчаяно Каира.
Мерик откъсна очи от създанието, сграбчи кралицата и я задърпа от трибуната. Нямаше начин да стигне до изхода на амфитеатъра, който беше блокиран от приближаващото чудовище, затова поведе Джанеса към порутените тунели на арената. Последваха ги неколцина от Стражата.
Каира се обърна пак към противното чудовище и видя, че рицарите удържат атаката му, но явно не успяваха да го унищожат. Никога нямаше да победят това създание; то беше дело на черна магия и без съмнение щеше да избие всички. За миг тя се запита къде, по дяволите, се е дянала магистрата, но после всичките ѝ мисли се насочиха към битката.
Каира стисна здраво меча си и се втурна да помага на защитниците.
Четиридесет и четири
Създанието се влачеше по земята с трясък като от хиляди трошащи се кости. Мерик видя как то извърна огромната си глава и се понесе към тях на изгнилите си коренища. Едва когато започна битката, Каира му изкрещя да бягат.
Тогава Мерик сграбчи ръката на Джанеса. Не беше по протокол, но не го беше грижа. Издърпа я от дървения подиум така бързо, че се подхлъзнаха на последното стъпало и щяха да паднат по очи.
Изходът от амфитеатъра беше от другата страна на арената, където рицарите вече въртяха оръжията си, затова Мерик задърпа кралицата към една пролука в порутената стена. Одака и двама от Стражата бяха точно зад тях и това донякъде го успокояваше. Отворът в стената ги изведе в порутен каменен проход. Мерик виждаше града, свободата, през опадалата зидария, но нямаше как да стигне до него.