— Това няма да осигури победата на Амон Туга — каза тя в опит да отстоява позицията си.
— Няма — отвърна старецът. — Но ще му помогне. — Пристъпи напред, после спря и я изгледа косо. Взираше се в нея с любопитство, сякаш я претегляше с поглед, преценяваше колко струва. — Само един последен въпрос. Защо причини това на сина ми Река, защо го обърна срещу мен?
Джанеса се вгледа в студените сини очи — очи без милост, последните очи, които някога щеше да види. После се усмихна.
— Аз му предложих любов — каза тя. — Ти изобщо разбираш ли какво е това?
Бащата на убийците присви очи.
— Дали разбирам какво е? Аз отгледах момчето. Аз го превърнах във велик мъж, какъвто никога нямаше да стане без мен. Аз му дадох умения, които никой южняк не е научавал. Аз го удостоих с тази чест, а ти съсипа всичко.
— И пак бих го направила — отвърна тя. И осъзна, че е точно така. Въпреки всичко, въпреки срама, който детето можеше да ѝ донесе, тя пак би го направила, би преминала през стотици препятствия, би рискувала живота си хиляди пъти за още една нощ в прегръдките на Река.
— Но сега той е мъртъв — каза старецът. — И ти ще идеш при него.
Джанеса затвори очи.
— Почакайте малко — чу се стар и изморен глас от стълбището. Джанеса отвори очи и видя, че Бащата на убийците се извръща натам. Дори тази намеса да го вбеси, по нищо не личеше.
Магистра Гелредида изкачи последното стъпало задъхана. Чиракът ѝ тръгна към нея, но тя вдигна изморено ръка да го отпрати.
— Идваш да умреш със своята кралица, а, дъртачке? — попита Бащата на убийците.
— Едва ли — отвърна тя и се облегна тежко на стената.
Смехът му беше като съсък на змия.
Внезапно Гелредида хвърли нещо към него. Джанеса не видя какво е, докато то се въртеше във въздуха. Без дори да го поглежда, Бащата на убийците вдигна меча си и го посече на две.
Тогава покривът се взриви.
Джанеса политна назад ослепена и оглушена. Когато най-сетне успя да отвори очи, видя, че покривът на амфитеатъра го няма. Около нея беше пълно с отломки и се издигаше плътна колона от прах. Роклята ѝ беше разкъсана и мръсна, а ушите ѝ звънтяха.
Чиракът на магистрата беше до нея, лицето му беше покрито с прах. Говореше ѝ нещо, но тя не можеше да го чуе.
— Добре ли сте, Ваше Величество? — различи най-сетне думите.
— Да — отвърна тя, докато се изправяше. — Намери господарката си.
Момчето кимна и тръгна през прахта да търси Гелредида.
Джанеса внезапно се сети за Мерик, който лежеше някъде сред отломките и кървеше, и хукна през разсейващия се облак.
Долови някакво движение и тръгна натам, защото реши, че е Мерик. Спря рязко, когато видя разпокъсаната роба. Бащата на убийците се влачеше по земята, но само с една ръка, ръката, с която бе държал меча, я нямаше. Опитваше се да достигне остатъците от меча си; счупен ефес със строшено острие. Джанеса се наведе и го вдигна.
Старецът се извъртя да я погледне. Тя се сепна от вида на лицето му — половината представляваше кървава каша, но другата половина я ужаси повече. Очите му вече не бяха сини, а сияеха със златна светлина. Кожата му вече не беше така сбръчкана, а брадата бе изчезнала и на нейно място имаше гладка, силна челюст. Все още приличаше на Бащата на убийците, но не беше старец, а млад мъж и ако не бяха раните, дори щеше да е красив.
Това е магия, каза си тя, старата външност бе само маскировка, още една елхаримска измама.
— Явно се провалих — каза той тихо.
— Явно се провали — отвърна Джанеса, гледаше го без жалост. Този човек беше измъчвал нейния любим цял живот, а сега се опита да убие и нея. Не заслужаваше съжаление.
— Когато господарят ми Амон Туга дойде за главата ти, кажи му… — пое си с мъка дъх. — Кажи му…
Джанеса заби счупения меч в гърлото на Господаря на убийците.
— Нищо няма да му кажа — изсъска през зъби. — Той ще научи само, че си се провалил. Тялото ти ще бъде изгорено и никой няма да помни, че дори си съществувал.
Светлината в очите му бавно угасна, от златна посивя като пепел, докато животът на Бащата на убийците изтичаше от раната в гърлото му. Джанеса го гледаше и нещо в нея ликуваше. Нещо в нея се радваше на смъртта му.
Тя отстъпи назад. Въздухът почти се беше прояснил, шумът от арената долу бе затихнал. Джанеса се огледа за Мерик. Търси го трескаво, докато не го откри под купчина отломки.
Коленичи до него и започна да сваля камъните от тялото му. Беше още жив, но на ръба на смъртта. От раната в гърдите му пулсираше кръв и локвата, образувала се около него, започваше да се съсирва.