Не, няма да го направиш, нали? Дори да имаш шанс, ти няма да идеш никъде?
След като кръвта на Палиен изтече от раната в гърлото му, те оставиха тялото му на земята и сигурно още лежеше там. Раг нямаше да се учуди, ако Бастиян просто се беше отървал и от тях, но той не го направи. Само им каза да се омитат.
И сега бяха тук, без да имат къде да идат. Седяха в кръчмата и чакаха боговете знаят какво, докато купчината с дърва бавно се смаляваше.
Раг нямаше представа колко дълго ще продължи това. Шърл постоянно клюмаше и се бореше със съня. Есен се беше увил с одеяло, когато нощният студ се промъкна в кръчмата и изпълни сенките.
Никой от тях не чу кога влязоха хората на Бастиян.
Същите слаби копелета, които бяха убили Палиен, влязоха в кръчмата тихо и застанаха в сенките, спотаиха се като таласъми, които дебнат, за да посегнат от тъмното и да сграбчат жертвата си. Когато Раг ги видя, очите ѝ се разшириха от страх. Другите момчета не ги забелязаха, докато вратата не се отвори широко, удари се в стената и влезе самият Бастиян.
Раг се взираше в лицето му. В изпитите като на мъртвец черти. Самият Господар на Враните, дошъл от ада да ги отведе.
Бастиян само стоеше, а петимата се взираха в него, не знаеха какво да сторят. Щеше да е много глупаво да заговорят — никой не смееше да заговаря Бастиян.
— Мислех си — каза той накрая, сякаш продължаваше прекъснат преди миг разговор. — Просто ми хрумна да ви очистя всичките. Не сте най-читавата банда в Гилдията все пак, но пък Фридрик ви държеше заради нещо: вероятно заради верността ви. Верността струва доста в тези трудни времена. Вие позволихте да го заловят, но стана заради Палиен, затова не мога да ви виня.
Тогава погледна право към Раг, очите му се забиваха като житоядци в плътта ѝ. После ѝ се усмихна леко. Усмивката изглеждаше странно на жестоко му лице и кожата на Раг настръхна.
— А за Фридрик… — продължи той, огънят танцуваше по острите му черти и му придаваше демоничен вид. — Изглежда е бил екзекутиран. Затова няма да го видим отново. Така че аз трябва да поема всичките му дела. Поразпитах и като че ли никой не възразява. Предполагам вие също? — Раг не помръдна, но видя, че Шърл, Ярик и Есен клатят глави в тъмното. — Добре. Значи можем да продължим.
Един от хората му в сенките издърпа стол напред, Бастиян седна на него, кръстоса крака и изпъна черния си жакет.
— Идва война.
Бастиян остави тези думи да увиснат във въздуха.
— Ние… ние знаем, господин Бастиян — каза Шърл.
Типично за Шърл — не можеше да си държи проклетата уста затворена.
— Вероятно сте се питали какъв ще е вашият принос в тази война — каза Бастиян.
Шърл се озърна към другите момчета.
— Ами… не.
— Не — рече мрачно Бастиян. — Разбира се, че не сте. По-скоро сте се питали как да избегнете битките и да оцелеете, когато хуртите почукат на вратата. — Момчетата кимнаха. — Е, аз ще ви кажа. Гилдията ви прави предложение. Предложение, което ще ви позволи да преживеете тази лайняна ситуация. Очевидно през идните дни ще трябва да се свършат някои неща, но аз не бих възложил важни дела на безполезни смотаняци като вас. Обаче ще ми трябват възможно най-много хора, затова бъдете готови. Ще изпратя вест, когато му дойде времето, затова не се отдалечавайте.
Изрече последните думи така, сякаш говореше на идиоти.
— Няма, господин Бастиян — казаха Шърл, Есен и Ярик в един глас.
— Добре. — Бастиян се изправи и хората му веднага тръгнаха към вратата. — А ти — посочи той Раг. — Изпрати ме.
Да го изпратя? Не знае ли къде е проклетата врата?
Тя стана и тръгна до него. Вероятно това беше. Вероятно тя щеше да го отнесе. Нейното гърло щяха да разпорят за назидание на другите момчета. Но когато излязоха в малкото преддверие, Бастиян спря до нея и сложи ръка на рамото ѝ.
— Знам, че останалите нямат много мозък. Затова ще разчитам на теб да ги държиш заедно.
— Да, господин Бастиян — рече тя, без да се замисли, благодарна, че няма да я убие.
— Скоро ще имаш възможност да се докажеш. Фридрик винаги се обграждаше с шибани идиоти — така му харесваше. Беше арогантен, мислеше си, че е недосегаем, че репутацията му ще го пази, но явно е сбъркал. Все пак той смяташе, че ти си различна. — Посочи към мъжете около себе си. — Както виждаш, аз не се обграждам с идиоти. А след тази история с Палиен започвам да разбирам какво е видял Фридрик в теб. Ти си умна. В теб има потенциал, момиче. Можеш да стигнеш далеч.
— Да, господин Бастиян — повтори тя. — Благодаря ви.