Охранителите на генерала стояха пред него и го пазеха с щитовете си. Дори най-добре прицеленият изстрел нямаше да пробие защитата им, затова Гора чакаше. Без гребци баржата се носеше по водата и се приближаваше към моста с течението на Сторуей. Гора се взираше в нея, хората на генерала го гледаха предпазливо, извадили мечове и вдигнали щитовете си. Но той не направи нищо, позволи на баржата да мине под моста.
Още щом тя изчезна от погледа му, Гора хвърли лъка и колчана, стъпи на парапета и се хвана за колоната, за да може да се преметне под моста. Приземи се на кърмата на баржата, стиснал рапира и дълъг нож. Бързо преценяваше четиримата, които пазеха генерала, търсеше слабите им места. Не го беше планирал така, но Бащата бе категоричен: генералът трябваше да умре. Гора трябваше да се приспособи към ситуацията, да ги отвее като силен вятър през клоните. Той знаеше дълга си. Неговата жертва нямаше да се измъкне.
Трима от мъжете тръгнаха нестабилно по палубата на люлеещата се баржа, а четвъртият, онзи, който беше спрял стрелата, остана назад, като последна защитна линия. Тримата воини приближаваха с вдигнати щитове и сведени мечове. Гора бе впечатлен от дисциплината им — макар и пред един нападател, те оставаха нащрек. Тези мъже бяха опитни и той трябваше много да внимава, но това не означаваше, че ще ги чака да поемат инициативата.
Отскочи настрани, отблъсна се от планшира и се хвърли към първия боец. Наемникът вдигна щита си, за да отбие рапирата му, но Гора вече беше променил атаката си, изрита към него, преди да се приземи, и изби щита нагоре. Рапирата полетя към войника и той, осъзнал, че е свалил защитата си, отчаяно замахна с меча. Гора се извъртя, острието разпори само туниката му и ножът му се заби между ребрата на наемника. Веднага щом той политна назад, нападна втори. Гора вече се въртеше и отби удара с рапирата. Ножът му се стрелна напред и се заби във врата на войника. Той се ококори и изскърца със зъби от болка. Гора прочете в очите му, че знае, че е обречен и нищо не може да стори. Издърпа рязко ножа си от него и войникът падна назад, като притискаше с ръка раната си, за да спре шуртящата кръв.
Третият наемник налетя с яростен вик, но гласът му почти потъна в шума от пороя. Беше вдигнал щита, за да избута врага си във водата. Гора изчака до последния миг. Тогава приклекна, заби рапирата си под щита и остави наемника сам да се наниже на нея, воден от инерцията. Мъжът закова на място, мечът и щитът изтракаха на палубата, преди и той да се стовари след тях.
Гора видя как в очите на генерала проблесна страх, но знаеше, че последният от воините му е най-опасен.
Баржата вече излизаше изпод моста, надолу по реката, към морето, но без кормчия на руля се въртеше като попаднала във водовъртеж.
Последният охранител вече беше спасил своя генерал от стрела, която нямаше как да види, камо ли да отбие. Но това не безпокоеше Гора — не беше възможно този човек да е обучен така, както Бащата обучаваше своите убийци. Нямаше как да му е равен.
Баржата подскочи рязко и Гора нападна, искаше атаката му да изглежда прибързана, за да накара наемника да реагира. Но той остана на мястото си, приведен зад щита. Гора направи измамно движение наляво, надясно, после пак наляво и замахна с рапирата, но наемникът очакваше това и лесно я блокира с щита. Гора се отдръпна, готов за нов сблъсък, готов да посече с ножа ръката, с която наемникът държеше меча си, но сблъсък не последва.
— Убий го — изкрещя генералът. — Какво чакаш?
Но наемникът не помръдваше. Гора почти изпита съчувствие към него — явно беше много по-добър воин от командира си и безспорно лоялен. Въпреки всичко той стоеше на пътя му към мишената и трябваше да умре.
Гора скочи настрани, избегна меча на наемника и се прицели в генерала. Като видя опасността за командира си, последният защитник се хвърли да посрещне удара. Гора бе разчитал на неговата лоялност — и на решимостта му да защити водача си. Лоялност, която щеше да му струва скъпо.
Гора се извъртя насред скока и заби рапирата покрай щита право към сърцето на войника. В последно усилие да се спаси, мъжът вдигна меча си и острието на Гора го прониза в рамото. Наемникът изрева от болка, а Гора бързо измъкна рапирата си и се приготви за смъртоносния удар. Наемникът отстъпи назад, когато Гора замахна отново, но в този миг баржата се удари в огромната каменна стена покрай реката и се наклони силно. Наемникът изгуби равновесие и падна във водата в мига, в който дървените трупи се разцепиха с трясък.
Палубата бързо започна да се пълни с вода, а Гора се обърна към генерала. Той беше извадил меча си и лицето му бе разкривено от гняв, но в очите имаше страх.