Не.
Това беше отчаяние. Защо изобщо обмисляше брак с мъж, когото презираше? Дори само при мисълта за това цялата настръхваше. Тя нямаше да се отдаде на друг мъж, докато Река още беше жив… някъде там.
За миг я обзе паника. Дали все още я чакаше? Дали щеше да се върне? Дали щеше да я прегърне отново? Дали щеше да я отведе оттук?
Джанеса тръсна глава.
Това бяха глупости. Друг живот, за който бе мечтала. Но вече беше невъзможен. Джанеса Мастрагал не можеше да избяга нито от Стийлхейвън, нито от страховитите си отговорности.
Тревогите, че ще роди без брак, трябваше да почакат. Армията ѝ на север беше претърпяла поражение. Хуртите щяха да са пред вратите на Стийлхейвън до няколко дни. Амон Туга идваше.
Докладваха ѝ, че е пристигнала Драконовата стража, макар че те едва ли щяха да могат да спрат десетки хиляди хурти. Целият град трябваше да се включи в борбата — народът трябваше да се обедини срещу безмилостния враг. Те имаха нужда от маяк, около който да се съберат, и Джанеса бе решена да е пътеводната им светлина.
Но ако се самосъжаляваше, нямаше да опази града.
Изправи се решително и точно тогава на вратата се почука. Знаеше, че е Нордейн. Гувернантката ѝ напоследък беше по-грижовна от всякога, но се въздържаше да дава съвети. Тя знаеше, че Джанеса сама ще открие пътя си.
Джанеса я пусна вътре. Нордейн остави малко храна до нея и се наведе да отнесе легена с повръщано. Всеки ден ѝ носеше храна, макар че Джанеса обикновено отказваше да я яде.
Нордейн изми тялото на кралицата от потта. После изплакна косата ѝ от повръщаното, преди да се заеме с тоалета ѝ. Накрая ѝ помогна да облече роклята, която кралицата носеше в тронната зала. Тя беше обикновена, аскетична като залата и трона, от който управляваше.
Накрая Джанеса излезе от покоите си, а отвън, както винаги, я чакаше нейната стража. Каира изглеждаше строга и готова да изпълни дълга си. Мерик бе по-небрежен, но се изпъна, щом видя кралицата.
Макар и още несвикнала с тях, Джанеса се чувстваше сигурна в присъствието им. Каквото и да си помислеха за нея в града или в двора, поне докато те бяха до нея, не я грозеше опасност.
Тръгнаха по коридорите към главната зала, където я чакаше Одака. Тронната зала беше празна, нямаше жива душа, а Одака изглеждаше разтревожен.
— Какво става днес? Къде са всички? — попита Джанеса.
Одака пристъпи напред.
— Преди да се заемем с обичайните дела, Ваше Величество, има нещо друго, което изисква неотложно вниманието ви. Не ви съветвам да проведете обичайната аудиенция. Въпросът е особено деликатен.
Джанеса беше объркана. Всички държавни дела, освен по военните въпроси, се уреждаха публично. Какво изискваше подобна потайност?
Одака продължи:
— Пристигна пратеник от търговската компания „Бяла луна“. Визитата му е от изключителна важност.
Джанеса определено разбираше това. Компанията беше в съюз с Лигата на банкерите — могъща организация с членове от много народи отвъд Мидралско море, която може би държеше ключа към оцеляването на града. Ако успееше да ги убеди да я подкрепят с пари, Свободните легиони щяха да се стекат под знамето ѝ.
— Сега ли трябва да се видя с него? — Джанеса не очакваше с нетърпение пазарлъците за бъдещето на града и страната ѝ, но знаеше, че се налага. Този човек щеше да преговаря единствено с нея и не би приел посредник. Това беше нейно задължение.
— Той пристигна неочаквано, Ваше Величество, и настоява да го приемете незабавно.
Този пратеник не беше крал, вероятно не беше и благородник, но щом Одака бе готов да го приеме, значи наистина беше много могъщ.
— Добре, ще говорим с него — каза Джанеса.
— Ще го доведа, Ваше Величество. Но помнете, че няма да даде лесно парите. Очаква ни дълъг и труден танц. Игра на стратегия, така да се каже. Не приемайте нищо, докато не сме напълно сигурни какво иска в замяна.
Джанеса кимна.
Одака излезе да доведе пратеника, а тя седна на трона. Мерик и Каира застанаха от двете ѝ страни. Внезапно ѝ прилоша отново, но нямаше какво да стори. Знаеше, че този човек вероятно държи ключа към оцеляването на града ѝ. Надяваше се само да не поиска твърде висока цена за него.
Одака скоро се върна начело на малка процесия. До него беше канцлерът Дуркет, който дрънкаше за историята на Скайхелм и причината, поради която тронната зала бе толкова аскетична. Джанеса не обърна никакво внимание на съветниците си, концентрира се върху човека, когото въведоха в залата.
Изглеждаше съвсем безобиден. Малко под среден на ръст, със смугла кожа. Главата му беше плътно увита с кърпа. Носеше обикновена черна роба и криеше ръце в ръкавите си. Когато се приближи, Джанеса видя, че очите му са очертани с черен туш, което му придаваше женствен вид, въпреки че тънкият мустак и брадата, които обрамчваха устата му, определено показваха, че е мъж.