Зад него вървяха четирима души, вероятно личната му охрана. Бяха с бръснати глави и еднакви червени туники и панталони, които рязко контрастираха с тъмната им кожа. Нямаха оръжия.
Спряха пред стълбите към трона и Одака обяви:
— Азаи Дравос от търговска компания „Бяла луна“.
Дравос наклони глава, но гримираните му очи се вгледаха твърдо в Джанеса.
— Моите почитания, великолепна кралице? — рече той със силен акцент. — Мога ли да кажа, че красотата ви е била силно подценена. Виждал съм кралиците на всички източни народи, но вашата красота е несравнима.
Джанеса се съмняваше в това, но все пак се усмихна.
— Ласкаете ме, Азаи Дравос. Добре дошли в моя град. Надявам се престоят ви да е приятен.
— Великолепен град! Ще ми се да можех да остана по-дълго и да се насладя на чудесата му.
Да, сигурна съм, че би искал да останеш, докато градът е под обсада. Ще е много вълнуващо.
— Поне ще можете да се насладите на двореца, нали? Канцлер Дуркет ще се погрижи вие и хората ви да бъдете настанени в най-хубавите стаи.
Азаи Дравос се усмихна, но на лицето му се появи смущение.
— За мое огромно съжаление няма да мога да остана, Ваше Величество. А сега, ако позволите, нека преминем към целта на посещението ми…
Джанеса усети как стомахът ѝ подскочи. Той поемаше инициативата, а тя трябваше да запази контрола над ситуацията. Определено искаше парите му, и то бързо, но не можеше да му позволи да диктува преговорите.
— Нищо подобно — каза тя бързо, — не искам и да чувам. Дуркет, погрижи се гостите ни да получат всички удобства, които дворецът може да предложи.
— Но…
— Не искам и да чувам — Джанеса се опита да вложи заповедна нотка в думите си и се изненада приятно от резултата. — Идвате отдалече. За каква ще ме помислят хората, ако не ви предложа гостоприемството си?
Азаи Дравос изглеждаше подразнен, но издържа на погледа ѝ и се усмихна. Беше играл тази игра много пъти.
— От името на търговска компания „Бяла луна“ ви благодаря за щедростта, Ваше Величество, и очаквам с нетърпение възможността да поговорим… съвсем скоро.
Без да изчака позволение, той отстъпи с поклон, следван от хората си. Когато излезе с Дуркет, който продължи да бръщолеви по коридора, Одака пристъпи напред и кимна одобрително.
— Много добре, Ваше Величество. Но няма да можете да го отлагате безкрайно, а и нямаме време за това. Предлагам да му дадете лична аудиенция, след като се настани. Засега той държи всички козове, знае, че сме отчаяни, и може да поиска почти всичко.
— Какво, например?
Одака поклати глава.
— Много неща: промяна на лихвата по заема или бъдещи търговски сделки, които са в полза на господарите му. Може дори да настоява да стане постоянен представител на компанията в двора ви. Ако не се срещнете насаме с него и не се опитате да му влезете под кожата, без съмнение няма да отстъпи от позициите си.
— Но какво можем да си позволим да им дадем? Прав си; няма много време за преговори и маневри, за да го накараме да сключи разумна сделка — положението не беше обещаващо. Тя трябваше да се държи като комарджия и да заложи съдбата на града си.
— Трябва да сме готови да заложим почти всичко, за да спасим града. Всяка сделка с член на Лигата на банкерите ще ни коства много. Но трябва да го направим, Ваше Величество.
— Значи нямаме избор, така ли? — каза тя, сякаш на себе си.
Единадесет
Мерик стоеше вляво от нея, вляво от огромния каменен трон. Едва не се засмя, когато застана за първи път там, до трона в огромната зала, за да пази кралицата. Само преди месец-два си пробваше късмета по улиците: ходеше по курви, пиеше и играеше хазарт. Накъдето и да се обърнеше, виждаше само врагове и оцеля единствено благодарение на късмета си.
Сега беше в двореца Скайхелм, с оръжия и броня, избран за охрана на най-могъщата жена в Свободните държави.
Дори той трябваше да признае, че се справи адски добре. Каира стоеше вдясно от кралицата — строга и непроницаема. Това беше дълг, за който тя беше напълно подготвена. Мерик знаеше, че ако се наложи да даде живота си за момичето, което седеше между тях, Каира, няма да се замисли.
Е, поне един от тях беше готов на това.
През последните няколко дни беше гледал как кралица Джанеса председателства уверено събранията в тронната зала. В началото това го изненада, но пък не знаеше какво е очаквал. Когато я срещна за първи път, тя му се стори наивно дете, хвърлено сред акулите, но вече ѝ се възхищаваше как се справя с проблемите — винаги спокойна и дипломатична, винаги сдържана. Ако на него му се наложеше да се оправя и с половината от тези алчни, шумни копелета, със сигурност щеше да прати повечето от тях по дяволите.