За чужденеца обаче определено имаше лошо предчувствие. Нещо в този Азаи Дравос не му харесваше и не ставаше дума само за парфюма му. Мерик изпита облекчение, когато копелето се изниза.
След като Дравос излезе, стражите при входа на тронната зала пропуснаха обичайната сбирщина от скимтящи тъпаци. Мерик още не беше решил кой от тях му е най-противен, но скоро щеше да го установи.
Лорд-губернатор Аргус от Копъргейт започна да кърши ръце. Вече беше молил десетина пъти за помощ, макар че бе очевидно, че хуртите са се устремили на юг и нямат намерение да обсаждат града му. Оставаше пълна мистерия защо изобщо е тук — щеше да е в по-голяма безопасност зад стените на града си, отколкото в Стийлхейвън. Може би просто се мотаеше наоколо за забавление. Или за да види какво може да докопа, след като всичко отиде по дяволите.
Генерал Хоуки стоеше наблизо. От няколко дни той беше в двореца, оставил командването на армиите на север на херцог Банън Логар. Твърдеше, че дошъл да се погрижи за защитата на крепостните стени преди предстоящата обсада, но Мерик ясно виждаше, че е изморен. Вероятно беше дошъл, за да се отърве от безкрайните сражения — за разлика от маршал Фарен, който сякаш нямаше търпение да се върне на бойното поле. Водачът на Рицарите на Кръвта беше страховит човек и по бронята му гордо личаха следите от сраженията. Едното му, прорязаното от белег, око понякога потрепваше, сякаш нещо беше влязло вътре и го дразнеше. Фарен не криеше презрението си към Стражата на Скайхелм, старото съперничество още беше живо. За щастие, Мерик не беше ставал обект на прословутия му сприхав нрав. Поне засега.
Разбира се, до стълбите към каменния трон стоеше Одака Дуур. Мерик още не беше успял да го прецени; това абаносово лице трудно се разчиташе, макар че Мерик го биваше да преценява хората. Съветникът изглеждаше предан и като че ли бе решен да пази кралицата също като Стражата. Каква беше ползата му от това само времето щеше да покаже.
Една лесна за разчитане личност обаче тъкмо беше застанала пред Одака в подножието на стълбите. Сенешал Роган беше доста неприятен тип и Мерик нямаше представа защо го търпят тук. Ако зависеше от него, щеше да го затвори завинаги в някоя от тъмниците му за мъчения, далеч от свестните хора, или поне щеше да го накара да си върши работата, без да се появява. Господарят на Инквизицията се усмихваше и умилкваше, но имаше нещо твърде услужливо в маниера му. Мерик бе живял достатъчно на улицата, за да може да го забележи. Никой не беше толкова щедър и себеотрицателен — особено човек, който си изкарва хляба като измъчва хора. Всеки път щом това мазно копеле си отвореше устата, Мерик настръхваше и ръката му посягаше към меча. Джанеса слушаше внимателно Роган, но невинаги следваше съвета му и Мерик се надяваше да продължи в същия дух.
Събралите се придворни се обърнаха към мъжа, който влезе в тронната зала. Той беше доста странен екземпляр, беше облечен с кожи, на гърба си имаше лък, а на колана — секира и нож. Трудно можеше да се прецени възрастта му, защото лицето му беше обветрено и загрубяло, а косата сивееше, но той вървеше стабилно като много по-млад мъж въпреки лекото накуцване.
Коленичи пред трона и сведе глава, сякаш напълно искрено.
— Обан Халфуирд, Пазител на Севера, Ваше Величество — каза той, гласът му беше груб като лицето. — Нося вести от бойното поле.
— Станете, Обан Халфуирд, и ни кажете новините — отвърна Джанеса.
Пазителят се изправи нестабилно и тогава годините му проличаха, нещо изпука в коляното му, дъхът му излизаше накъсано.
— Не са добри, Ваше Величество. Херцог Логар заповяда пълно отстъпление. Три дни се опитвахме да ги удържим при моста Дийпрън, но изгубихме твърде много хора. Шибаните хурти не се отказват… извинете, Ваше Величество — замълча, сякаш беше извършил страшно престъпление.
— Продължавайте.
— Няма много друго за казване. Ако Свободните легиони не ни помогнат, разполагаме само с воини от Валдор, Дрелдун и Стийлхейвън. Не са достатъчно. Почти четирийсет хиляди хурти са се отправили насам, а нямаме с какво да ги спрем, освен с молитви и проклятия, Ваше Величество. След няколко дни ще са пред вратите на града.
Той замълча и се огледа, сякаш очакваше, че някой ще се приближи и ще го удари заради лошите новини. Вместо това кралица Джанеса му се усмихна.
— Оценявам усилието ви да ми донесете бързо новините, Обан Халфуирд.