Още трима рицари с бронзови брони влязоха в голямата зала. Първият имаше масивен крилат шлем и на гърба си носеше огромен меч. Зад него вървяха още двама воини с бронзови брони, раменете на единия от тях бяха покрити с бялата кожа на огромен звяр.
Гарет изчака воините да спрат пред кралицата, после коленичи пред трона и сведе глава.
— Ваше Величество. Позволете да ви представя Драконовата стража и техния лорд-маршал.
— Ваши слуги до смърт, Ваше Величество — обяви воинът с крилатия шлем.
Имаше нещо в този глас. Мерик разпозна нещо в заповедния тон. Но не, не можеше да бъде…
— Известиха ни за пристигането ви и сме благодарни за помощта ви, лорд-маршале — отвърна Джанеса. — Сигурна съм, че капитан Гарет ще се погрижи да имате всичко необходимо.
— Така е, Ваше Величество — поклони се Гарет. — Те ще бъдат настанени в казармите на Скайхелм с всички привилегии, които се полагат на моите стражи.
Мерик видя гордостта, изписана на лицето му. Всички знаеха легендите за Драконовата стража — за подвизите им по време на Драконовите войни, как са прогонили таласъмите и за Отбраната на Кървавите острови — но Гарет сякаш се държеше с тях като със стари приятели.
— Така ли? — обади се внезапно маршал Фарен и пристъпи напред. — Значи ще поканим тези… мъже да се хранят на масата ни просто така? Те може да са шпиони на елхарима. Кой ще гарантира за тях?
— Аз — изрева гневно Гарет, неприязънта му към Фарен и Рицарите на Кръвта беше повече от очевидна. Но лорд-маршалът на Драконовата стража вече пристъпваше напред.
— Ние сме тук за благото на града. Дойдохме да защитаваме жителите му и кралицата. Ако искахме да навредим, нямаше ли вече да сте разбрали за това?
Фарен се обърна нетърпеливо към кралицата.
— Настанете ги в градските тъмници заедно с останалите наемници. Не в Скайхелм. С какво са заслужили тази чест?
— Наистина — обади се и генерал Хоуки, малко колебливо. — Не знаем нищо за тези мъже.
— Но ние знаем много за вас — каза лорд-маршалът. — Знаем, че сте оставили хората си да бъдат избити. Знаем, че и двамата сте изоставили армиите си на север, за да се върнете и да се криете тук като плъхове. Не ми говорете за „чест“, защото вие нямате такава.
— Затваряй си устата, куче! — избухна Фарен и пристъпи заплашително напред.
Лорд-маршалът не помръдна, но воинът вдясно от него, онзи с бялата кожа върху бронята, се изпречи пред Фарен и мечът му излезе наполовина от ножницата.
— Още една крачка и ще отрежа шибаното треперливо око от главата ти — каза той и въпреки че не си мереше приказките пред кралицата, Мерик реши, че много му допада.
Фарен се втренчи в рицаря и окото му запотрепва още по-силно, но той не пристъпи напред.
Лорд-маршалът тръгна към кралицата и свали шлема си.
Щом видя лицето му, на Мерик му призля. Почувства се жалък. Допика му се. Прииска му се да избяга. Заля го порой от детски спомени. За наказания. За обучение… безкрайни тренировки… как не успяваше да свърши нищо както трябва.
— Ваше Величество — каза лорд-маршалът. — Казвам се Таник Райдър. Бях капитан в Стражата на Скайхелм. Преди почти двайсет години ме изпратиха да възстановя Драконовата стража и предишната ѝ слава. И сега се завърнах да защитавам вашия град и вашия живот. Приемете не само думите ми, но и меча ми.
Той издърпа с метално стържене огромното острие от ножницата на гърба си. Мерик видя как Каира се напрегна от другата страна на трона и ръката ѝ посегна към дръжката на меча, но лорд-маршалът коленичи и положи оръжието на дланите си.
Одака погледна към Джанеса и Мерик пак не можа да разчете изражението му. Не че го интересуваше какво мисли Одака, защото в момента се сражаваше със собствените си демони. Демони от миналото, които не можеше да победи с никакви оръжия. Демоните на съжалението. Демоните на гнева. На мъката и загубата.
Отново се превърна в онова изоставено и уязвимо дете, а мъжът, който беше виновен за всичко, беше точно тук. Мъжът, който трябваше да го защитава преди толкова много години, сега стоеше само на няколко крачки от него.
— Лорд-маршал Райдър — каза Джанеса и се изправи. — За нас е чест да ви приемем в града. Драконовата стража винаги се е изправяла в защита на Стийлхейвън и Свободните държави. Винаги е защитавала своя народ в най-тежки времена. А сега повече от всякога имаме нужда от помощта ви.