— Тогава ще защитаваме Стийлхейвън до последна капка кръв, Ваше Величество — отговори той, изправи се и прибра меча си.
Поклони се ниско, обърна се и поведе свитата си през коридора, образуван от воините в бронзови брони. Гарет кимна на Мерик, преди да тръгне след тях.
Когато те излязоха, воините от Драконовата стража се изправиха като един, с изумителна дисциплина, обърнаха се рязко и тръгнаха под строй към вратата на тронната зала. Воинът с бялата кожа изостана за миг, полуиздърпал меча си, и се втренчи във Фарен, който му отвърна с изпълнен с ненавист поглед. Когато всички воини излязоха, рицарят с бялата кожа смигна дръзко на маршала на Рицарите на Кръвта, прибра меча си и излезе от залата.
— Това е опасно, Ваше Величество — каза Роган веднага след това, но Джанеса само вдигна ръка.
— Достатъчно. Напуснете залата.
Докато Одака отпращаше придворните, Мерик се взираше смаян в пространството. Явно изумлението се беше изписало на лицето му, защото дори кралицата забеляза, но го разчете погрешно.
— Щастлив обрат на събитията — прошепна тя, докато гледаше как придворните се изнизват от залата.
— Зависи от гледната точка, Ваше Величество — отговори Мерик.
— Вие не мислите ли така?
Мерик я погледна, чудеше се дали да си излее мъката. Тя беше кралица и на раменете ѝ вече тегнеха проблемите на цялата страна, но…
— Сигурен съм, че Драконовата стража ще се бие вярно за вас, Ваше Величество, но не бива да се доварявате на техния лорд-маршал.
— Защо мислите така? — попита тя и в този миг явно се досети.
— Да, Ваше Величество — каза Мерик. — Таник Райдър е мой баща.
Дванадесет
Докато съпровождаше кралица Джанеса от тронната зала, Каира забеляза, че тя стиска юмруци до тялото си и кокалчетата ѝ са побелели. Не биваше да е така угрижена — легендарната Драконова стража се бе завърнала в града. Това беше най-добрата новина след нахлуването на Амон Туга в Свободните държави. Но Джанеса вървеше със смръщено чело по коридорите на двореца.
Тя не се насочи към покоите си, както обикновено, а тръгна към подземията и Залата на Войната. Нареди им да чакат пред малкия вестибюл, отвори вратата и Каира успя да надзърне вътре. Залата беше съвсем празна, ако не се броеше пиедесталът в центъра, на който бе поставен Хелсбайн, легендарният меч на кралете на Стийлхейвън.
Джанеса влезе и затвори вратата след себе си.
След малко Каира започна да се тревожи.
— Какво прави според теб? — попита тя.
— Откъде да знам, по дяволите? — отговори Мерик.
Каира беше свикнала с изразните му средства, но дори за него този отговор бе твърде груб. Все пак не беше време да се чуди какво му става.
— Да влезем ли?
Той я погледна смръщен.
— Ако ще се самоубива, се сещам за по-лесни начини. Трудно ще се обезглави с дълъг четири стъпки меч, макар че съм виждал да опитват.
Каира поклати вбесена глава. Мерик нямаше да ѝ е от полза. Очевидно Джанеса се тревожеше за нещо, но какво можеха да сторят? Беше им наредила да чакат отвън. Все пак Гарет не би приел подобно извинение, ако ѝ се случеше нещо.
В залата нещо издрънча и Каира погледна Мерик, който само сви рамене. Нямаше смисъл да се занимава с него, щеше да влезе.
— Чакай тук — сопна му се тя и отвори вратата.
Джанеса седеше на пода, а древният меч Хелсбайн лежеше до нея. Тя вдигна глава, очите ѝ бяха насълзени.
— Дори не мога да завъртя проклетото нещо — каза тя. — Как ще се бия с него?
Каира затвори вратата и се приближи, за да я изправи на крака.
— Не е нужно да се биете с него, Ваше Величество. Никой не очаква това от вас.
— Но баща ми беше велик воин — каза Джанеса. След като ѝ помогна да се изправи, Каира изтупа полите ѝ и погледна укорително меча. — Как ще предвождам армията си, ако не мога да се бия? Защо някой ще ме следва, ако не мога да ги поведа в битка?
— Крал Каел наистина беше велик воин, Ваше Величество. Но не всички добри владетели трябва да са и военачалници. Вие сте толкова силна, колкото са силни поддръжниците ви, мощта ви идва от тяхната преданост.
Джанеса се замисли.
Мечът лежеше на пода и сякаш парадираше с бляскавото си минало. Беше дълъг четири стъпки и от ефеса до върха му бяха гравирани руни. Дръжката беше стоманена, дълга цяла стъпка и покрита със сложен древен тевтонски мотив. Предпазителят беше от гладка стомана.
— Скоро може да нямам избор — каза кралицата. — Може да се наложи да застана на бойниците и да поведа хората си. Как ще поискам от тях да защитават града, ако аз се крия в двореца?
— Те ще се бият, Ваше Величество. Защото ще се бият и за себе си, и семействата си. За страната си.
— Ще ми се да имах твоята увереност.