Макар че нейната преданост беше безусловна, Каира знаеше, че кралицата с право се съмнява. Мнозина в Свободните държави бяха готови да я заменят с всеки друг заради собственото си оцеляване… или полза. Дори това да означаваше, че ще служат на чужд господар.
Каира видя отчаянието в очите на Джанеса. Тя беше само момиче и куражът я напускаше.
— Тогава трябва да изградим тази увереност — каза Каира и се наведе да вземе Хелсбайн.
Веднага усети огромната му тежест, беше по-тежък от всеки стоманен меч с тези размери. Не проумяваше как Джанеса бе успяла дори да го вдигне. Каира го усещаше тромав в ръката си и зле балансиран. Не можеше да си представи защо воин като крал Каел е носил подобно несъвършено оръжие. Това бе един от Деветте меча, за които се твърдеше, че са изковани от самия Арлор, несравним майстор на мечове, но легендата едва ли беше истина. Въпреки репутацията си, Хелсбайн представляваше просто тежко парче метал.
Все пак това бе наследственият меч на Мастрагал, изкован почти преди хиляда и петстотин години. Той принадлежеше на Джанеса по право и ако тя щеше да носи оръжие, това трябваше да е именно този меч.
— Моля, гледайте, Ваше Величество — каза Каира, вдигна Хелсбайн и показа правилната стойка. — Мечът трябва да се държи с две ръце, дясната да е по-близо до предпазителя. Дръжте го близо до тялото си, дори може да облегнете острието на рамото си, ако е твърде тежко — а този меч наистина беше твърде тежък за Джанеса. — Най-добре издайте левия крак напред, ще подобри баланса ви.
Кралицата я гледаше внимателно, макар да беше очевидно, че никога не е минавала през воинско обучение.
— Опитайте, Ваше Величество — каза Каира и ѝ подаде оръжието.
Джанеса го пое и Каира забеляза, че се справя добре с тежестта му. Когато кралицата се опита да наподоби нейната стойка, мечът изглеждаше почти лек в ръцете ѝ. Въпреки това тя се движеше тромаво, а позата ѝ беше нестабилна.
— Може би първо трябва да опитате с тренировъчно оръжие, Ваше Величество?
— Не — каза Джанеса. — Трябва да се науча и ти ще ме научиш. Нали с този меч ще се бия, защо да се уча с друг?
Каира кимна.
— Разбира се, Ваше Величество.
— Тъй като ще си ми учител, не е нужно да ме наричаш „Ваше Величество“. Казвай ми „Джанеса“.
— Както желаете… Джанеса.
Стори ѝ се странно, някак непочтително, но това беше желанието на кралицата и Каира щеше да го изпълни.
Тя извади своя меч и зае отбранителна поза. Държеше оръжието изправено, с насочен леко напред връх. Джанеса се постара да имитира позата ѝ и за изненада на Каира го постигна не по-зле от повечето новобранки при щитоноските; дори успя да задържи тежкото оръжие под правилния ъгъл.
— Много добре — каза Каира, вече беше по-уверена в ученичката си. — Може би следващия път ще опитаме с по-подходящо облекло.
Джанеса се усмихна и погледна роклята си, която я покриваше от врата до петите.
— Да, май трябва да поръчам да ми направят броня?
— Да не прибързваме толкова — каза Каира, с всяка изминала минута се отпускаше все повече с това момиче.
— Да замахна ли? — попита Джанеса и се приготви да вдигне оръжието над главата си.
— Лекичко — отвърна Каира и съжали, че не бе настояла да вземат тренировъчни оръжия. — Но много бавно и не изпускайте острието от контрол.
Джанеса вдигна меча и Каира изтръпна, очакваше всеки момент да го изпусне и той да ѝ разцепи главата, но Джанеса го вдигна внимателно, като не откъсваше очи от него.
— Гледайте напред — нареди Каира, спомените за заповедите, които бе крещяла на тренировъчния плац в Храма на Есента, я заляха като прилив. — Винаги гледайте врага, не оръжието — очите на Джанеса се впериха право напред, изражението ѝ се промени — от колебливо в строго. — И си приберете езика — връхчето на езика ѝ се подаваше от устата.
— По-лесно е, отколкото си мислех — каза кралицата с усмивка.
— Съсредоточете се — нареди Каира. — Сега свалете меча, стабилно, контролирано. По-бавно!
Джанеса свали меча, без да губи контрол. Каира отново се възхити на силата ѝ. Дори най-опитните щитоноски щяха да се затруднят с Хелсбайн.
— Мисля, че засега е достатъчно — каза тя и прибра меча си.
— Да, благодаря ти, Каира. Беше ми много полезна.
Каира кимна и се обърна да излезе от залата. Тогава се сети, че трябваше да вземе меча от Джанеса, но вече беше твърде късно.
Вероятно водена от дързостта на младостта, Джанеса пак вдигна меча. Неопитността и тръпката от тренировката я накараха да замахне отново. Каира неведнъж беше виждала на тренировъчния плац как новите се увличат. Рядко свършваше добре.
Джанеса вдигна меча, този път по-бързо, и замахна така силно, че покритото с руни острие проряза въздуха със съсък.