Когато Гелредида застана пред тях, Дренан Фолдс се наведе напред, клатейки глава, впечатляващите му мустаци потреперваха.
— Отново си тук? — рече той и яростното изражение омекна до престорено веселие. — Вече не получи ли отговор, Гелредида? Или идваш по друг въпрос?
— Не, Дренан — каза тя. — Идвам отново да ви призова към разум. Амон Туга няма да спре, докато не изпепели Стийлхейвън. Драконовата стража вече слезе от планинската си крепост, за да ни защити. Ако и Кулата на Магистрите помогне, елхаримът няма да проникне в града. Няма да има от какво да се страхуваме, ако вие застанете до защитниците на Стийлхейвън. Не го ли направите, всички ще умрем.
— Не можеш да си сигурна — каза Кранок Маргил, който се взираше в нея над очилата си. — Няма как да си сигурна какво ще се случи, ако отново призовем силите си в защита на Свободните държави.
Гелредида поклати глава.
— Знам обаче какво ще се случи, ако не го направите, Кранок. Това ще обрече и вас, и всеки мъж, жена и дете зад стените на Стийлхейвън.
— Вече чу отговора ни, Червена вещице — каза Хойлен Краби. — Няма да се намесваме в това — погледна надолу, сякаш засрамен от думите си, но челото му остана смръщено. — Съчувстваме, ала залогът е твърде висок.
— Какъв е, Хойлен? — каза Гелредида. — Какъв точно е залогът? Кое е по-важно от сигурността на този град? От сигурността на кралицата и нейния народ? От какво се страхувате толкова…? — тя замълча и ги изгледа поред. После кимна, сякаш бе разбрала причините за страха им. — Той наистина ви е наплашил, нали? Великите архигосподари, Огнището, изплашени и парализирани от някакъв си елхаримски принц. Вие сте най-могъщите заклинатели в света! Къде е куражът ви?
Викът ѝ отекна в тавана на залата.
Архигосподарите не отговориха.
Гелредида пристъпи към тях и каза почти умолително:
— Дренан, с теб не се обичаме, но няма как да не разбираш, че трябва да се бием? — той не я погледна. — Хойлен — пристъпи към строгия архигосподар, — ти ми помогна веднъж, помогна ми да спася този град, тази земя, от аеслантите. Ако това означава нещо за теб, помогни ми и сега — той само поклати глава. — Кранок, погледни в себе си. Ти знаеш, че не може да се вярва на елхарима. Знаеш, че съм права.
Старецът вдигна треперещата си ръка и свали очилата от лицето си.
— Оценяваме всичко, което стори за този град, и сега, и в миналото — каза той. — Твоята сила и мъдрост бяха неоценими. Но не можем да действаме.
Тя отстъпи крачка назад, стискаше ръце в червените кадифени ръкавици, които бе започнала да носи преди много седмици, когато Уейлиън тръгна към планината Криега.
— Страхливци! Всички сте страхливци! Питам се дали ще намерите кураж да се защитите, когато изгнаникът елхарим дойде за главите ви, защото той няма да търпи никакво съперничество на властта си. Помнете ми думата. Няма да ви пощади.
— Приключи ли с мрачните пророчества, жено? — попита Лусен Калвор, явно отегчен.
— Не съм — отвърна тя и се вгледа в младия архигосподар, докато той не сведе поглед. — Бих искала да си помислите за това. Помислете каква ще е съдбата ви, ако не сторите нищо. А след това ще гласувате.
— Но ние вече ти дадохме отговора си — каза Кранок.
— Мисля, че някои от вас може да променят решението си с приближаването на ордите. Ще ви дам шанс да размислите.
— Можем да гласуваме още сега — каза Хойлен Краби.
— Не. Като член на Кастата имам право да поискам гласуване и сама да избера кога да се проведе то. Решавам да е след пет дни.
Настъпи тишина.
Уейлиън не беше запознат с протокола, защото още не беше член на Кастата, но явно Гелредида знаеше какво говори. Архигосподарите се спогледаха, после Дренан каза:
— Добре тогава. След пет дни, но ние вече сме взели решение.
Гелредида го погледна и се усмихна.
— Сигурна съм, че накрая ще си върнете здравия разум.
След това се обърна и тръгна към вратата, а Уейлиън отново заприпка след нея.
Излязоха от Залата на Огнището и Гелредида го поведе през кулата към стаята си в края на витото стълбище. Уейлиън помнеше тази стая като спретната и просторна, но явно изминалите седмици бяха тежки и за Гелредида. Сега из цялата стая бяха разхвърляни пергаменти и книги. По огромното ѝ писалище имаше пера, мастилници и други пособия. Цареше пълна бъркотия.
Гелредида седна в креслото си и събра пръсти.