— Свалете оръжията — нареди Регулус. — Този мъж идва с мир.
Студеноземецът пристъпи към него и каза на развален екуунски:
— Не говоря добре езика ви.
— Тогава имаме късмет, че аз говоря вашия — отговори Регулус.
Мъжът се усмихна, доволен, че го бяха разбрали и не го нападнаха.
— Това е рядко умение сред вашите хора. Казвам се Том. Някои ме наричат Блекфут, Пазител на Севера и слуга на Свободните държави и техния владетел.
— Аз съм Регулус от гортана.
— Далеч сте от дома — каза Блекфут.
— А ти си смел човек, щом идваш при нас без оръжия.
Мъжът се усмихна.
— О, имам оръжия, но останаха там. — Кимна назад към мрака. — Реших, че няма да са ми от полза срещу шестима воини като вас, затова не ги взех, за да покажа, че идвам с мир.
Регулус свали черния си меч и воините му се отпуснаха.
— Ела, Том Блекфут. Стопли се на огъня ни.
Всички отново насядаха около пламъците, като потъркваха ръцете и краката си, за да се сгреят. Студеноземецът се настани при тях, изглеждаше съвсем дребен сред воините затани.
— Кажи ми — започна Регулус, — защо сам човек от Севера идва в лагер на воини затани?
Том се озърна към шестимата огромни мъже.
— Аз съм Пазител на Свободните държави. Работата ми е да се погрижа никой да не безчинства в нашите земи. Когато неколцина ужасени селяни тичат наоколо и разказват, че са видели черни демони, аз трябва да проверя какво става.
— Мислиш ли, че сме дошли да безчинстваме, Том Блекфут?
Том поклати глава.
— Вие сте далече от дома. Много навътре в тевтонските земи. Ако искахте да безчинствате, вече щяхте да сте го направили, а не се е чуло за никакви убийства. Това обаче води до друг въпрос — ако не сте дошли да нападате, какво правите тук?
Регулус се усмихна.
— Ние сме изгнаници, които търсят нов господар. Сега, когато кралят ви е мъртъв, ще идем във вашия велик град и ще предложим верността си на кралицата ви.
Ако Том беше изненадан от това дръзко намерение, не го показа с нищо.
— Стийлхейвън ще посрещне с радост всички наемници сега, но трябва да внимавате, ако това сте наумили. Градът е достатъчно опасен, а когато се появите там, ще стане още по-страховит. На чужденците се гледа с подозрение, особено сега. На всяка крачка дебнат капани. Вероятно няма да получите сърдечния прием, на който се надявате.
— Тогава ще посрещнем всичко като воини, Том Блекфут. И ще покажем колко силни са затани в битка.
— Сигурен съм в това, но опасността невинаги ще се изправи насреща ви. Често е по-добре да си пазите гърба.
— Благодарим ти за съвета. Надявам се, че твоите сънародници в Стийлхейвън ще са също толкова любезни с нас.
— И аз се надявам — смигна му Том. Потърка ръцете си, за да ги стопли. — Е, желая ти късмет, Регулус от гортана.
Изправи се, Регулус също стана и се извиси над него. Том Блекфут кимна на воините около огъня и изчезна в нощта.
— Е, какво ти каза той? — попита Леандран.
Регулус се вгледа в тъмното след мъжа, после отговори:
— Каза, че в Стийлхейвън ни чака слава. Каза, че ще ни посрещнат като братя и ще ни почитат като благородни воини, каквито сме. Каза да не се бавим, защото съдбата ни ни очаква — взе меча си и хората му станаха и започнаха да се приготвят за нощния преход.
Вече виждаше огъня в очите им — нуждата да се бият, да намерят слава и да извоюват победа. Това го изпълни с гордост и нетърпение.
Когато слънцето се издигна, те вече вървяха бързо на изток.
Петнадесет
Това беше нелепо. И опасно.
Раг можеше да понесе известни нелепости — все пак беше виждала достатъчно, — но именно опасността я обезкуражаваше.
Изглеждаше лесно: влиза в казармите, намира онзи тип Мерик Райдър и се връща при Фридрик за по-нататъшни нареждания. Кое може да е по-просто?
Докато се взираше в Скайхелм, който се извисяваше като приказен замък над нея, Раг реши, че вероятно доста неща са по-прости от това.
Лесно влезе в Квартала на Короната. Предишния път Крупс бе подкупил един от Зелените куртки при портата, а сега не ѝ се наложи дори да плаща. Тя вече беше от Гилдията — а Гилдията буквално притежаваше Зелените куртки и Раг просто мина през портата пред очите на всички. Пазачите дори не я погледнаха, отвориха портата и я пуснаха, сякаш я бяха очаквали. Не провериха и дървената табла, която носеше, не дръпнаха кърпата, с която беше покрита, за да видят какво има на нея. Раг едва не се разсмя — Зелените куртки я пуснаха да влезе в Квартала на Короната сякаш беше благородна дама.
Щом се озова вътре, лесно намери двореца, защото той се извисяваше над всички сгради, но когато се озова до стените му, я обзеха съмнения. Казармите на Стражата се намираха до двореца и бяха охранявани от двама рицари със сребристи брони. Лицата им бяха скрити от шлемове, а в ръцете си стискаха страховити мечове. Явно нямаше да е лесно.