Но Раг трябваше да свърши тази работа и щеше да я свърши. Тя вече беше в Гилдията, нали това искаше. Бе дошло време да докаже на Фридрик, че не е само кукличка, която да облича и с която да си играе.
Мисълта за него я накара да спре насред крачка. Искаше ли всъщност да му се хареса? През последните две седмици беше разбрала какво откачено копеле е той. Колко жесток и зъл може да бъде без никаква причина. Ако знаеше в какво ще се забърка, дали щеше да се опитва толкова усилено да влезе в Гилдията?
Кого заблуждаваш? Разбира се, че щеше. Нали само за това мечтаеше и е много по-добре, отколкото да задигаш петачета и да спиш по покривите на кръчми.
Като си спомняше за онези дни, за онези отдавна отминали дни на студ и глад, Раг изпитваше странна носталгия. Опитваше се да прогони тази мисъл, да си повтаря, че това вече не е нейният дом, и все пак някак ѝ липсваше. Най-много ѝ липсваха момчетата, дори Фендер, макар че беше глупаво. Сега имате покрив и храна, грижеха се за нея; сега беше част от истинска банда. Те бяха новото ѝ семейство, семейството на Гилдията. Но тя не бе мечтала точно за такова семейство. Поне докато беше на покрива с Чирпи, Мигс и Тиджи, не ѝ се налагаше да гледа как на някого му изтръгват ноктите.
Глупости! Онова е минало. Сега е друго. Стегни се, Раг, и прави каквото ти казват.
Дори да ставаше свидетел на всякакви ужасии, пак беше по-добре, отколкото да се прави на майка на група улични хлапета. Вече други се грижеха за нея. Грижеха се за нея, както бе мечтала да се грижат. Пазеха ѝ гърба. А сега трябваше да си заслужи всичко това и за целта се искаше само да влезе в казармите и да намери някой си Райдър.
Стисна по-здраво подноса и тръгна към стражите. Когато приближи, се усмихна широко. Раг знаеше, че не е най-голямата красавица на света, но усмивката отваря врати. Кара те да изглеждаш безобиден и обезоръжава хората. Ако не си заплаха, вероятно ще се отнасят по-добре с теб. Е, поне такъв беше планът.
Скоро щеше да разбере дали той ще проработи.
Спря пред двамата стражи. Те стояха като статуи, стиснали до гърдите си мечовете с насочени нагоре върхове. Тя ги гледаше и чакаше. Те не помръднаха.
Раг рязко махна кърпата от подноса и разкри лакомствата в него. Имаше богат асортимент — маринована змиорка от горното течение на Сторуей, пресни миди, сварени с черупките и покрити с тесто, пушени рибни рулца с яйце и хлебни трохи, малки пайове с месо и сушени плодове. Готвачът на Фридрик беше работил цял ден. Той беше голям гадняр, но Раг трябваше да признае, че много го бива, когато пожелае.
Тя остана така няколко секунди, чакаше ароматите да се надигнат във въздуха. Единият от рицарите погледна за миг другаря си. След малко другият опря меча си до входа на казармите и свали шлема.
Ако Раг си мислеше, че той ще се нахвърли на храната, жестоко се лъжеше.
— Откъде взе всичко това? — попита я рицарят.
Не бе очаквала въпроси.
— Ами… чичо ми ги прави. Купува прясна риба всеки ден.
— В града недостига храна, а ти се разхождаш с поднос и я раздаваш безплатно? Да не очакваш да ти повярваме?
Не вървеше добре. Може би не го бяха обмислили като хората. Може би трябваше да донесе вино.
— Тази храна е от дворцовата кухня — отвърна тя. — Това са остатъци.
— Дворцовата кухня? Кого познаваш в двореца…
— О, зарежи това — обади се вторият страж и свали шлема си. — Мирише прекрасно.
Той остави меча и посегна към една мида. Раг издърпа подноса под ръката му.
— Ще си вземете само по едно — каза тя. — Останалото е за казармата.
Позволи му да си избере лакомство. Вторият страж я гледаше с подозрение, но тя му се усмихна отново и той се поддаде на изкушението. Взе си пай. Когато и двамата задъвкаха, тя мина покрай тях, вдигнала високо подноса, сякаш това беше най-естественото нещо на света.
От входа се влизаше в двор, заобиколен от сградите на казармата. Около двайсетина души стояха насред плаца, бяха голи до кръста и се упражняваха в бой с мечове. Раг ги погледа малко като омагьосана. Не беше виждала войници да се бият така дисциплинирано, мечовете им се движеха като един, замахваха и мушкаха в съвършен синхрон. Тя беше свикнала на улични боеве, на хапане по ушите, скубане на коси, извадени очи. Само веднъж бе виждала някой да се бие майсторски с меч, преди години, близо до Саловете, и всичко свърши съвсем бързо. А сега сякаш наблюдаваше танц, само че без музика и по-опасен.
— Какво искаш, по дяволите? — чу се глас вляво от нея и тя извърна рязко глава към висок мъж. Щеше да е хубавец, ако не се беше смръщил така. Беше гол до кръста като останалите, но раменете му бяха покрити с бяла животинска кожа. Имаше мускулести и покрити с белези гърди. Раг с големи усилия извърна очи от тях.