— Изпратиха ме да донеса малко храна — каза тя и вдигна подноса.
Той не откъсваше поглед от очите ѝ, но посегна и взе една змиорка. От този поглед ѝ се прииска да хвърли таблата и да хукне да се спасява, но мъжът просто се извърна и се отдалечи, без да каже нищо повече.
Раг въздъхна и тръгна покрай двора. Около плаца стояха още воини и тя се насочи към тях.
— Вземете си вкусотии от кухнята — опитваше се да звучи уверено, сякаш беше съвсем нормално едно момиче да обикаля из казармата с поднос с храна. Воините я поглеждаха, но никой не продумваше. Един посегна и си взе пай, но другите не помръдваха.
Сега, когато вече беше тук, Раг се зачуди как, по дяволите, ще разбере кой е Райдър. Как да започне разговор?
Ей, момчета! Някой да познава Мерик Райдър?
Защо питам ли?
Ами… защото е вбесил един човек от Гилдията и ме изпратиха да го намеря.
Да, така определено щеше да си спечели известно внимание, вероятно и нож между ребрата.
Трябваше да измисли нещо и то бързо. Беше смятала, че и този път незабележимостта ѝ ще свърши работа, но не се получаваше добре. Може би бе време да стане център на вниманието.
Войниците на двора спряха да размахват мечовете си и друга група от двайсетина души се приготвяха да заемат местата им. Раг излезе точно пред тях и вдигна подноса.
— Хайде, идвайте — каза с усмивка. — Взимайте, докато има. Не разполагам с цял ден.
Някои от воините се спогледаха объркани, други не ѝ обърнаха никакво внимание, но Раг беше решена да успее.
— Какво ви става? Не ми казвайте, че не сте гладни след толкова размахване на мечовете. Трябва да сте направо озверели от глад.
Това накара двама да се усмихнат, единият дори тръгна към нея с меч в ръка и взе пай от подноса.
— Вкусно ли е? — попита тя високо, когато той отхапа.
Войникът само кимна, беше твърде зает да дъвче.
Още един се приближи, но преди да си вземе нещо, Раг го погледна и подсвирна.
— Ооо, ама ти си хубавец, дума да няма — извика тя, опитваше се да звучи като уличните момичета от Доковете. — Бих се влюбила до уши в такъв здравеняк като теб. Как ти е името?
Е, стори ѝ се добро начало. Фридрик ѝ беше обяснил как изглежда Мерик — среден на ръст, кестенява коса, красив — а този тип отговаряше на описанието. Проблемът беше там, че половината от мъжете тук отговаряха на описанието.
— Хенар — каза воинът и взе парче риба от подноса. — Но ти ми се струваш прекалено малка, сигурно още не ти е дошла кръвта. Така че се влюбвай колкото си щеш, не ме засяга, момиче.
Той поклати глава, хвърли рибата в устата си и се отдалечи.
Определено не върви по плана.
— Хей, момчета, вкусно е — каза войникът, който си беше взел пай, и след миг Раг беше обградена от полуголи потни воини, които посягаха към подноса. За нула време го изпразниха.
Това беше; Раг стоеше насред двора и не беше успяла да научи нищо. Войниците започнаха да се строяват за тренировката и тя се отправи към края на плаца. Вече никой не я гледаше; сякаш отново беше станала невидима.
Не рискувай повече, Раг. Не привличай вниманието им.
Тя внимателно облегна подноса до стената, после тръгна към най-близката врата на казармите. Нямаше представа какви ги върши, нито пък какво търси, но все трябваше да има някаква следа — може би щеше да дочуе разговор, който да я насочи в правилната посока. Доколкото беше разбрала, Мерик Райдър бе доста устат, затова вероятно нямаше да мине много време, преди да го чуе да заговори.
Вътре имаше дълги празни помещения, в които бяха наредени неудобни на вид дървени легла. Изглеждаха по-неудобни дори от постелята ѝ в колибата на покрива на Бика, но за щастие онези дни бяха останали в миналото.
Влезе навътре в помещението, за да провери дали по леглата са написани имената на войниците. През изминалите седмици се постара да научи буквите, защото Фридрик настояваше. Беше започнала да се учи навремето, преди майка ѝ да я изостави заради един устатник от Силвъруол, и сега ѝ се удаваше лесно. Огледа се, но не видя никъде инициали.
Докато вървеше през сградата, започна да усеща как старият страх пропълзява отново в нея. Ами ако някой я видеше? Ами ако я хванеха да се промъква из казармата? Със сигурност щяха да я разпитват.
Не се размеквай, Раг. Съсредоточи се върху задачата. Каквото и да ти направят, задето си влязла тук, няма да е толкова страшно като онова, което Бастиян и Палиен ще ти сторят, ако прецакаш работата.