Шърл донесе кърпа и тя започна да си суши косата. Когато приключи, видя, че Палиен се взира в нея.
— Откъде да знаем, че казваш истината? — попита той.
— Какво говориш? — намеси се Фридрик.
— Откъде да знаем, че не си измисля? Може само да е обикаляла из Квартала на Короната, да е изплюскала всичката храна и сега да ни будалка, за да ѝ се размине?
Фридрик я погледна въпросително, но не каза нищо.
Раг се извърна към огъня.
— Явно ще трябва да го докажа — каза тя и замълча. Видя с крайчеца на окото си, че Палиен е вбесен и я чака да продължи.
— Е? — не издържа той накрая.
Раг бръкна в ризата си и измъкна медальона. Свали го през главата си и го подаде на Фридрик. Той го огледа хубаво, после го подаде ухилен на Палиен и каза:
— Мисля, че ѝ дължиш извинение.
— Тя е шибана джебчийка — отвърна Палиен. — Може да го е взела отвсякъде. Това не е доказателство.
Раг понечи да възрази, но Фридрик взе медальона от юмрука на Палиен и ѝ го подаде.
— А ти какво искаш да направи, да ти донесе главата на Райдър, набучена на кол? Това доказателство е достатъчно, защото аз го казвам.
Палиен не изглеждаше доволен, но знаеше, че не бива да възразява.
— Не го откраднах от него — каза Раг. — Той ми го даде.
И двамата се втренчиха в нея. Тя замълча, за да се наслади на момента.
— Какво е направил? — попита Фридрик.
— Даде ми го — каза тя и внезапно потрепери. — Хубаво си поприказвахме. Мисля, че ме хареса.
Фридрик се обърна и извика през рамо.
— Донесете още дърва, по дяволите! — после се вгледа пак в Раг.
Какво трябваше да му каже сега? Че може да примами Мерик навън? Да го изкара на открито?
А после?
Онази жена Каира щеше да си свърши работата, но дори да успееше да убие Фридрик, Гилдията щеше да разбере, че тя ги е предала. Нямаше да е в безопасност, ако помогнеше на онази жена, каквото и да ѝ обещаваше тя.
— Не беше нищо особено — продължи Раг, не знаеше какво да каже.
В това време Шърл донесе наръч дърва. Беше на няколко крачки от огъня, когато се препъна в чергата, политна напред и дървата се разпиляха в краката на Фридрик.
— Тромав нещастник — изсъска Палиен.
Фридрик не каза нищо, само се наведе и взе една цепеница. Раг си помисли, че ще я хвърли в огъня, но той направи друго. Този дребен човек с къдрава коса и сърдечно изражение се обърна към Шърл, който тъкмо се изправяше, и стовари с тътен цепеницата на гърба му. Шърл изписка и падна, а Фридрих пак вдигна цепеницата. Раг гледаше как го удря силно отново и отново, а Шърл всеки път изквичаваше от болка. Сякаш гледаше как пребиват до смърт малко прасенце.
Започна да ѝ призлява. Колко дълго още щеше да гледа такива гадости? Някой трябваше да сложи край. Някой трябваше да сложи край на този ужас.
— Мога да го примамя навън — каза тя внезапно.
Фридрик застина, вдигнал цепеницата във въздуха, а Шърл се сви скимтящ на земята.
— Какво? — попита Фридрик.
— Мога да го изкарам от двореца. Вероятно мога да го изкарам и от Квартала на Короната.
Дотук с намеренията да не предава Гилдията. Изглежда онази жена все пак можеше да ѝ има доверие.
Фридрик се усмихна и хвърли цепеницата. Погледна към Шърл, сякаш го виждаше за първи път.
— Какво правиш там? Ставай и ми се махай от очите. И спри да скимтиш така.
Шърл се надигна, притискаше ръце към тялото си и кривеше лице от болка, но не смееше да гъкне.
Фридрик се обърна към Раг.
— Защо не го каза още в началото? Как ще го изкараш навън?
Тя поклати глава, мислеше трескаво. Фридрик ѝ беше говорил надълго и нашироко за този Мерик и тя отчаяно се опитваше да си спомни нещо полезно. Беше пияница, развратник… комарджия.
— Казах му, че чичо ми има комарджийско свърталище, но там ходят само смотаняци и всеки по-опитен може да ги оскубе. Той се върза, нямаше търпение да разбере къде е. Аз се престорих, че не искам да му кажа, защото ще ме напердашат. Може пак да ида там и да го накарам да ме последва до Северната порта, където ще го хванете. По дяволите, сигурно мога да го накарам да ме последва чак до Силвъруол, ако си мисли, че там го чакат лесни пари.
Фридрик я гледаше, слушаше я внимателно. Ако беше сгрешила за Мерик или за онова, което си мислеше, че знае за него, положението щеше да загрубее. Щеше да ѝ се случи нещо много по-лошо от бой с цепеница.
— С всеки изминал ден ми харесваш все повече, Раг — усмихна се Фридрик и тя му се усмихна в отговор. — Не мислиш ли, че има невероятен потенциал, Палиен?
Палиен застина с ножа до устата си, на върха му беше забодено парче месо.
— Тя е истински шибан талант — каза той и лапна мръвката.