Нобул пак не отговори и Палиен го изрита в краката.
— Бъди благодарен, копеле — каза Палиен. — Аз щях да те изкормя и да те хвърля на рибите.
— Внимателно — обади се Фридрик. — Господин Джакс го чакат тежки дни. Поне колкото са му останали. Не искаме да се нарани, преди да е имал възможност да покаже уменията си.
Фридрик се ухили на Нобул, после даде знак на останалите да го последват по стълбите.
Раг тъкмо щеше да тръгне след тях, когато Нобул срещна погледа ѝ. Той я гледаше изпод тъмните си вежди и тя не разбра дали я разпозна. Не знаеше какво да му каже.
Здрасти, помниш ли ме? Ти ми спаси живота. Искаш да ти върна услугата ли?
Нобул съвсем леко поклати глава. Раг отстъпи назад. Може би все пак не я позна.
— Идвай, Раг — извика Фридрик от върха на стълбището. — Да не искаш да останеш долу с това опасно животно?
Тя забърза към него. Ярик затръшна капака, а Палиен и Фридрик отидоха да седнат пак до огъня, за да обсъдят плановете си. Раг не искаше да слуша, не искаше да става част от това. Вече ѝ беше дошло до гуша. Нобул или Линкон, или както и да му беше името, ѝ беше помогнал, но какво можеше да стори за него сега? Той беше окован, беше в ръцете им. Ако се промъкне по-късно при него и го освободи, никакви лъжи нямаше да я спасят. Дължеше му го, но не можеше да направи нищо.
Последва Ярик към кухнята и там чу, че някой диша тежко и накъсано в ъгъла. Есен и Харкас стояха над дебелия Шърл. Ризата му беше свалена и тлъстините му се нагъваха над косматия кръст. Момчетата се взираха в гърба му и от изражението на Есен Раг разбра, че положението там не е никак добро. Приближи се.
— Направо го е смазал — каза Есен. — Какво да го правим сега?
Ярик поклати глава.
— Трябва му лекар или аптекар.
— Кой има пари за това?
Шърл вдигна глава, лицето му беше зачервено и плувнало в пот.
— Фридрик има пари.
— Все едно ще плати за теб — отвърна Ярик. — Защо не идеш да му поискаш, може да те довърши с някоя цепеница.
— Много… боли — изпъшка Шърл. Изглеждаше доста зле и очевидно щеше да се влоши, ако не получеше помощ.
Раг бръкна в джоба си и напипа двете монети, които Фридрик беше принудил Палиен да ѝ даде.
— Ето — каза тя и извади едната. — Това ще стигне, нали?
Ярик, Шърл и Есен я погледнаха, сякаш държеше в ръката си някакво невероятно съкровище. Дори Харкас я изгледа странно, като че ли се съмняваше, че им погажда някакъв номер.
— Какво правиш? — попита Есен.
— А ти какво си мислиш, че правя? Вземете проклетите пари и се погрижете за него.
Ярик и Есен се спогледаха, после се обърнаха към нея.
— Защо? — попита Шърл, пъшкайки.
Раг ги гледаше с недоумение.
— Нали сме заедно? Нали трябва да се грижим един за друг?
Ярик поклати глава.
— Да, но ти си…
— Какво? — сопна се тя, вече започваше да се ядосва, че не вярват на щедростта ѝ. — Любимото животинче на Фридрик? Майната ти, Ярик, взимай парите.
Той не изчака нова покана, посегна и грабна монетата от дланта ѝ.
С известни усилия Есен и Ярик вдигнаха Шърл и го понесоха към вратата. Когато излязоха, на Раг ѝ се стори, че един от тях каза нещо в благодарност. Тя се почувства по-добре за около част от секундата, преди да осъзнае, че Харкас се взира в нея. Беше скръстил ръце на гърдите си. Срещна погледа му, като се питаше какво ли става в главата му — ако изобщо там ставаше нещо. После му кимна, нали вече бяха другарчета, нали бяха една банда.
Е, и това беше нещо.
Харкас ѝ кимна в отговор.
Раг излезе от кухнята. Трябваше да е доволна от себе си, че поне веднъж стори нещо добро, но мислеше само за окования в избата човек, на когото не можеше да помогне, и знаеше, че никакви златни монети няма да го измъкнат оттам.
Деветнадесет
Дъждът бе спрял малко преди зората да огрее мокрите градини на двореца. Джанеса обичаше миризмата на дърветата и тревата след дъжд, макар и само през летните месеци. През лятото, когато горещото слънце сгряваше градината, дъждът само засилваше уханията на цветята. Сега, когато зимата приближаваше, миришеше единствено на кал. Все пак тя стоеше увита с кожи в градината и чакаше.
Не беше изненадана, че Азаи Дравос закъснява за срещата. Той вече играеше своята игра, местеше фигурите. И двамата бяха наясно, че тя е в слабата позиция; нейният цар вече беше паднал. Обикновено това би означавало край на играта, но Джанеса беше решена да докаже, че царицата може да е също толкова могъща, колкото и другите фигури на шахматната дъска.