Мерик и Каира стояха близо до нея, както винаги. За първи път присъствието им не я караше да се чувства в безопасност. В тази битка трябваше да се сражава сама. Нямаше да има меч и щит, макар че съдбата на Свободните държави зависеше от следващите ѝ ходове.
Странно, но Джанеса изпитваше огромна нужда от оръжие. Още когато взе в ръцете си Хелсбайн, почувства утеха от тежестта му и сега повече от всякога се нуждаеше от нея. За миг си представи как го завърта в битка и се втурва срещу врага с вдигнато острие, повела воините си.
Не ставай смешна. Ти не си обучена. Сякаш бойците ще последват едно неопитно момиче.
Джанеса се усмихна на глупостта си и се приближи до една от статуите в градината. Тя изобразяваше царствено красив воин. Харесваше я още от дете и често се чудеше кого от кралете на Стийлхейвън увековечава, макар че никой не можа да ѝ каже. Сега, докато стоеше в сянката на статуята, Джанеса осъзна, че се надява тя да я гледа как се пазари с човека, който може би държеше съдбата на града в ръцете си.
Първи се появиха охранителите на Дравос, еднаквите им червени туники изглеждаха твърде ярки сред приглушените цветове на голите дървета и храсти. Огледаха градината за възможна опасност, после застанаха така, че Азаи Дравос да мине между тях.
Пратеникът следваше бавно охранителите си. На главата му беше вързана черна кърпа, а черната роба се развяваше около глезените му. Дравос се усмихна, щом приближи, смуглата му кожа лъщеше леко на слънчевата светлина. Черният грим подчертаваше пронизващите зелени очи и му придаваше котешки вид.
Той спря пред кралицата, усмихна се и се поклони ниско, без да сваля зеления си поглед от нея.
— Ваше Величество. Трябва да ви благодаря отново, че благоволихте да се видите с мен — и то в такава приятна обстановка. Градините на Скайхелм могат да съперничат на всички дворцови градини на Изтока.
— Благодаря ви — каза тя. — Надявам се, че престоят ви досега е задоволителен. Добре ли се грижат за вас и хората ви?
— Като за крале — усмихна се и яркобелите му зъби просветнаха на тъмното лице. — Пирувал съм в дворци на султани и императори, но никога не са ме посрещали с такава щедрост, както в Скайхелм.
Тя се усмихна любезно на комплимента.
Е, добре, да прекратим ласкателствата.
— Азаи Дравос, аз обичам да говоря направо, като баща си. Добре знаете каква опасност е надвиснала над моя народ и столицата ни. Освен това знаете, че ми трябва значителна сума, за да мога да ги защитя. Лигата на Банкерите е в състояние да ми предложи тази сума. Предполагам, че сте упълномощен да сключите сделката?
Дори да беше изненадан от прямотата ѝ, той с нищо не го показа.
— Аз идвам от името на търговска компания „Бяла луна“, но имам правомощия да представлявам и Лигата на Банкерите по този въпрос, Ваше Величество.
— Добре. Тогава да говорим по същество — трябваше да разбере какво всъщност искат. Трябваше да продължи с атаката; да отправи исканията си и да види как ще ѝ отговори. — Трябват ни един милион корони, половината в монети, останалите в облигации, гарантирани от Лигата на Банкерите.
Тя чакаше реакцията му, но той не издаде нищо. Вече беше обсъдила с Одака и канцлер Дуркет нуждите на хазната. Един милион корони щяха да им стигнат за защитата на града — ако ги получеха скоро. Нямаха никакво време. Ако нямаха парите в брой, облигациите щяха да са достатъчни, за да обезпечат подкрепата на Свободните легиони. А тогава, да се надяваме, щяха да успеят да отблъснат Амон Туга и хуртите му.
Дравос се усмихна сърдечно.
— Лигата на Банкерите е готова да ви даде исканата сума.
Джанеса усети как облекчението се разлива по нея, но остана нащрек. Щом беше приел толкова бързо, вероятно щеше да поиска нещо много значително в замяна.
— Това е чудесна новина — каза тя, нетърпелива да се възползва от предимството си. — Короната може да предложи лихва…
— Не — прекъсна я Дравос, усмивката бе изчезнала от лицето му. — Лигата на Банкерите ще изплати заема изцяло и бързо. Ще искаме пълното му изплащане до пет години, без да начисляваме лихва.
Замълча. Джанеса знаеше, че я чака да зададе въпроса, да попита какво искат в такъв случай. Вече беше сбъркала, като прибързано предложи лихва. Тогава нека той да разкрие картите си сега. Нека той да направи последния ход.
Мълчанието им продължи дълго и стана съвсем очевидно, че тя няма намерение да го наруши. Дравос се усмихна на упоритостта ѝ.
— Моите съдружници ще искат земите и титлата на Анкаверн — каза накрая. — Принцът престолонаследник Моаз Байек от Джал Насан иска да се засели в Свободните държави и да установи търговски път през Мидралско море от Флийтхолм до Източните земи. Освен това ще искаме възстановяването на посолството на Меккала зад стените на Стийлхейвън, заедно с всички законни и религиозни права, и имунитет. В допълнение искаме да станем собственици на няколко мини около Силвъруол — представители на компания „Бяла луна“ вече изпратиха свои оценители да преценят доходността им и са много доволни от потенциалния добив.