Когато приключи, се втренчи право в очите ѝ. Джанеса се вгледа в дълбоките зелени очи, опитваше се да не издаде чувствата си.
Анкаверн, макар и част от Свободните държави, беше автономна провинция и сама сключваше сделките си. Ако се опиташе да им наложи да продадат земите си, вероятно щеше да последва бунт. Как щеше да се справи с него, след като хвърли целия си ресурс срещу хуртите? Освен това Тиран, лорд-губернаторът на Силвъруол, никога нямаше да се лиши от доходите си от мините. Колкото до посолството — Джанеса не хранеше никакви илюзии, че то няма да е просто фасада за машинациите на Лигата на Банкерите в нейната столица. База, от която можеха да кроят заговорите си и да ги прилагат на практика.
Нямаше начин да се съгласи с това и Азаи Дравос го знаеше. Тогава какво всъщност искаше?
Вероятно беше време да разбере.
Джанеса се усмихна на Дравос и излезе от сянката на статуята — досега не ѝ беше донесла голям късмет.
— Когато баща ми се възкачил на трона и станал господар на Скайхелм, наредил да обновят тези градини — каза тя и посочи към голите дървета и студените каменни статуи. — Намираше тук утеха, а аз си играех около него, докато взимаше трудни държавнически решения — Дравос понечи да заговори, но Джанеса продължи: — Но баща ми разполагаше с време. Аз нямам този лукс, Азаи Дравос. Времето е сред най-оскъдните ми притежания. Затова защо не спрете да го губите и не ми кажете какво всъщност искате?
Дравос се поклони, но отново не откъсна поглед от нея.
— Моите извинения, кралице Джанеса. Стари навици, трудно се преодоляват, от много години посреднича при сделки в Изтока. Обаче вие бяхте искрена с мен, затова ще ви отвърна със същото.
Той пристъпи по-близо към нея, много по-близо, отколкото ѝ се искаше. Усещаше острия аромат на дрехите му и главата ѝ почти се замая.
— Аз представлявам Калим Хан Ролир Мехели. Той е собственик на търговска компания „Бяла луна“, както и на други неща, и е един от петимата господари на Лигата на Банкерите. В замяна на парите, с които ще спасите себе си и града си от елхарима, той не иска друго освен ръката ви и всички земи и титли, които вървят с нея.
Азаи Дравос най-сетне беше изиграл последния си ход. Той беше опустошителен, но Джанеса не бе готова да признае поражението си, защото залогът беше много голям. Тя се усмихна с милата усмивка, която често бе отправяла към придворните си. Надяваше се тя да не издава нищо.
— Крайно поласкана съм от предложението — отвърна, трябваше да спечели време, за да формулира контрапредложение, но Азаи Дравос не беше вчерашен.
Той пристъпи още напред, ослепителната усмивка вече я нямаше, зелените очи сякаш бяха потъмнели.
— Моят господар няма да приеме отказ — прошепна той. — Няма друг вариант. Обявявате годежа си или градът ви и всички в него ще бъдат изпепелени.
Прииска ѝ се да отстъпи назад, но сякаш беше вкоренена в земята, прикована от този все по-притъмняващ поглед. Искаше да откаже още тук и сега, да му заяви, че никога не би обещала ръката си на човек, когото не познава, че тя е кралицата на Свободните държави и ще управлява сама до последния си ден.
Но не го направи. Нещо в очите на Дравос ѝ попречи.
Докато се взираше в тях, започна да си мисли, че вероятно предложението не е чак толкова лошо. Може би Калим беше добър избор. Той бе могъщ търговец и принц — един от най-богатите мъже на трите континента. От какво щеше да се страхува, ако той беше до нея?
Докато се взираше в очите на Азаи Дравос, той внезапно протегна ръка и отворената му длан се извърна към корема ѝ. Веждите му потрепнаха от изненада, а устните му леко се извиха в крайчетата.
Нещо в нея се раздвижи, завъртя се, сякаш от ужас. Тя искаше да се отдръпне, искаше да предпази корема си, но имаше чувството, че е уловена в мрежа и не може да помръдне, не може да защити и себе си, и живота, който растеше в нея.
— Добре ли сте, Ваше Величество?
Джанеса внезапно отстъпи назад и осъзна, че Каира е заговорила.
— Да — отвърна тя. Още се взираше в Азаи Дравос, който се усмихваше, сякаш нищо не се беше случило.
Каира хвана Джанеса за ръката, докато тя отчаяно опитваше да се овладее.