— Моля да ме извините, Азаи Дравос. Трябва да се върна в покоите си. Уверявам ви, че скоро ще получите отговора ми.
Дравос се поклони ниско и Каира я поведе през градините. Джанеса усещаше корема си стегнат и скован и за миг я обзе паника за детето.
Мерик и Каира ѝ помогнаха да се качи до покоите си и когато стигнаха до вратата, главата ѝ като че ли се беше прояснила.
— Доведете ми Одака — изпъшка тя. Каира ѝ помогне да легне, а Мерик излезе бързо да изпълни заповедта.
Джанеса сложи ръка на корема си. Беше облекчена, че отново се чувства нормално, но споменът за думите на Азаи Дравос — и за странните му очи — не излизаше от ума ѝ: Няма друг вариант. Обявявате годежа си или вашият град и всички в него ще бъдат изпепелени.
— Да доведа ли лекар, Ваше Величество? — попита Каира.
Джанеса поклати глава, после се опита да стане, като се хвана за една от колоните на леглото.
Главата ѝ се маеше. Това трябваше да е нейната възможност да блесне, да докаже куража си, да се бори за своя град и своята страна. А успя да покаже само слабостта си. Азаи Дравос беше взел връх и сега тя трябваше реши единствено дали да се омъжи за някакъв чужденец, за да спаси народа си от хуртите.
Одака отвори вратата и когато я видя, нареди на Мерик и Каира да излязат и да не казват на никого за това.
Джанеса прочете тревогата по лицето му — той знаеше, че се е провалила, че се е опитвала да се държи като истински монарх и се е оказала неспособна.
— Не знам какво да сторя — каза тя тихо и колебливо, както когато за първи път сложи бащината си корона и се врече като Защитник на Свободните държави. — Дравос иска да се омъжа за господаря му. Ще ни даде нужните пари, за да спасим града и Свободните държави, в замяна на ръката ми.
— Сложна ситуация — отвърна Одака. — Особено сега — озърна се към корема ѝ и тя веднага разбра какво намеква.
Джанеса сложи длан върху корема си и попита:
— Откога знаеш?
Одака замълча, сякаш се смути.
— От скоро. Но малко неща, които се случват зад тези стени, остават в тайна от мен.
Разбира се, че ще знае; Одака Дуур не пропускаше нищо. Затова баща ѝ му беше поверил управлението на кралството.
Тя седна в леглото. Донякъде беше облекчена, че той знае, но и засрамена. Изненада се, когато Одака седна до нея и нежно хвана ръката ѝ.
— Трябва да се вземат важни решения — каза той. — Ще ти помогна както мога, но вече не съм регент и ти трябва да решаваш. Ще можеш ли?
Джанеса го погледна и видя състрадание в очите му. Искаше ѝ се да го прегърне, но знаеше, че не е редно. Макар че можеше да му се довери, той не ѝ беше баща. Вече беше поел повече от полагащите му се отговорности. Не биваше да го обременява с още.
— Ще мога — отвърна тя. — Азаи Дравос беше съвсем ясен — трябва да се омъжа за господаря му в замяна на парите, които ни трябват.
— Ти какво му отговори?
Джанеса си спомни очите на Дравос и как се стегна коремът ѝ, когато той се приближи. Дали беше заради детето, или… заради нещо друго?
— Казах, че трябва да си помисля.
— Правилно — отговори Одака. — Но това може да не е толкова лошо предложение. Един скорошен брак би обяснил детето, което расте в теб. Твоят наследник ще бъде благородник на Свободните държави и ще наследи трона. Без значение кой ще бъде смятан за негов баща и двамата знаем, че детето ще е с благородно потекло.
Джанеса веднага осъзна заблудата му. Той предполагаше, че животът, който растеше в нея, е посят там от Рейлан Логар. Реши, че сега не е моментът да го разочарова с истината.
— Ами моят народ? Какво ще кажат те, ако се омъжа за чужденец, който няма никакво право на Стоманената корона?
— Ако не сключиш тази сделка, може да не оцелее нито този град, нито Свободните държави. Кого ще предпочете народът според теб, един крал чужденец или елхарим тиранин?
Джанеса знаеше отговора, но не можеше да се принуди да го признае. Точно това упорито се беше опитвала да избегне от самото начало. Беше отхвърлила Рейлан и Леон заради любовта си към друг мъж; обикновен мъж, убиец. Сега изглежда щеше да се омъжи за богат чужденец, когото не познаваше, единствено заради благото на страната си.
— Трябва да си помисля още — каза тя.
Одака се изправи.
— Тогава ви предлагам да мислите бързо, милейди. Детето във вас расте. Ордите се приближават от север. Каквото и да е решението ви, ще го приема, но трябва да го вземете. И то скоро.
След тези думи той излезе, а Джанеса остана да се взира след него, сложила несъзнателно ръка на корема си.
Можеше ли да спаси града си без помощта на Лигата на Банкерите? Ако откажеше предложението на Азаи Дравос, щеше да ѝ се наложи да обяснява раждането на едно незаконно дете. Дали да не избере за съпруг Леон? Беше сигурна, че майка му не би пропуснала тази възможност и няма да подложи на съмнение законността на внука си.