— Е, дами и господа, дойде време за онова, което всички очакваме с нетърпение: главното събитие. Имате рядката възможност да станете свидетели на нещо невиждано в този град от стотици години — посочи Нобул и всички се извърнаха към него. — Пред очите ви ще бъде изпълнена смъртна присъда — една от жените изръкопляска радостно, а някой започна да отключва веригите, с които бяха оковани ръцете на Нобул. Всяка надежда за спасение го напусна, когато в гърлото му се впи острие. Сведе очи и видя, че го държи къдравият, Фридрик.
— Ще ни осигуриш добро зрелище, нали, Нобул? — попита Фридрик, докато двама грозни здравеняци освобождаваха Нобул от веригите и след това бързо вързаха отново ръцете зад гърба му. — Много съм заложил на това. А и трябва да си пазя репутацията.
Нобул не отговори, докато двамата мъже го бутаха към ръба на ямата. Мислеше си само колко ще е хубаво, ако можеше да стисне тоя Фридрик за гърлото. Но забрави за това, когато погледна в огромната дупка.
— Да не се бавим повече — извика дебелакът. — Нека боят с кучета започне.
Нобул не успя да се зачуди какъв ще е този „бой с кучета“, защото го блъснаха в ямата. Нито имаше време да се опита да се приземи по-безболезнено. Просна се тежко в прахта и чу как рамото му изпука.
Изправи се и почувства първото пробождане на болката, но тя щеше да разпали гнева му. Ямата беше заобиколена от нетърпеливи зрители. Някой се изплю върху него и не уцели. Нобул не му обърна внимание. Беше се съсредоточил върху желязната решетка на стената. Зад нея нещо се блъскаше и ръмжеше от ярост.
— Не забравяй — извика един глас и Нобул вдигна глава. Фридрик го гледаше ухилен и размахваше ножа си, сякаш дирижираше оркестър. — Не е важно колко голямо е кучето… а колко голям боец е то.
Нобул искаше да прати по дяволите и него, и малкия му нож, но преди да го направи, решетката се вдигна.
Един огромен разярен питбул се втурна към него. Беше прилепил уши към главата си и от муцуната му се точеше слюнка. Нобул едва успя да отстъпи до стената на ямата, когато звярът скочи към него. Нобул приклекна, превъртя се и пак се изправи, но кучето отново налиташе. Отгоре се чуха викове, окуражаваха кучето, подтикваха го да му разкъса задника.
Нобул пристъпи напред и изрита, но звярът беше по-бърз, избегна стъпалото му и скочи към протегнатия му крак. Изщрака с челюсти към бедрото му, но захапа по-скоро плата, отколкото плътта му. Нобул залитна, когато кучето го повлече, напрегнало мускулестите си хълбоци, но успя само да откъсне парче от панталоните му и малко плът от крака му.
Тълпата изрева възторжено при първата кръв и Нобул стисна зъби от болка. Едва успя да изсъска проклятие, преди кучето отново да нападне, този път се устреми към глезена му. Нобул отскочи назад и затанцува идиотски из ямата, докато животното се опитваше да отхапе още една мръвка от него. Отгоре се чу смях, писклив женски смях, който го разгневи още повече, и когато кучето налетя, той го изрита. Ботушът му блъсна силно главата на питбула, кучето изскимтя и отстъпи назад, преди да нападне отново.
То скочи към Нобул и той се извъртя, но не достатъчно далеч. Челюстите захапаха ръката му, извадиха го от равновесие и тежестта на питбула го събори напред. Нобул знаеше какво ще последва, кучето щеше да се хвърли към лицето му. Опита да се извърне, но питбулът беше твърде бърз. Скочи към гърлото му, но захапа само ухото. Когато откъсна половината от него, Нобул изсумтя от ужасната болка, чуваше ръмженето съвсем отблизо.
В него закипя гняв.
Майната им на тези копелета и на техните подигравки. Майната му на това куче.
Нобул изрита силно, докато кучето отстъпваше. Преди то да налети отново, Нобул се хвърли напред и го захапа точно над окото. Кучето изскимтя от болка, а Нобул сви коляно и го заби в гърдите му. Едно ребро се счупи, питбулът нададе вой и задрапа настрани в паника. Парче от веждата му остана в зъбите на Нобул. Кучето избяга в края на ямата и се сви там от страх и болка.
Нобул се изправи с мъка на крака, изплю мръвката и пое тежко дъх. Питбулът скимтеше в ъгъла, а тълпата като че ли притихна за миг. Тогава над ръба на ямата отново се чу ръмжене — един здравеняк държеше друго проклето куче на верига.
— Скачай долу — извика мъжът и откачи веригата от нашийника му. То нямаше нужда от втора подкана, скочи долу и се хвърли свирепо към Нобул.
Но той вече беше озверял. Беше вкусил кръв. Имаше месо между зъбите. Не, не изпитваше страх — това беше битка, чисто и просто битка. Убиваш или те убиват.
Той се хвърли към кучето, без да се пази от олигавените му челюсти. То също скочи към него и двамата се сблъскаха във въздуха, стовариха се на земята и се загърчиха в прахта, ръмжаха, хапеха и пищяха. Кучето го захапа за рамото, а Нобул заби зъби в лапата му. То изскимтя и опита да отдръпне крака си, но Нобул не беше в настроение за пощада. Докато се търкаляха из ямата, дори с вързани зад гърба ръце, той някак успя да увие веригата, която ги свързваше, около врата на кучето. То се замята в хватката му, опитваше се да избяга, хапеше предмишницата му, но Нобул изви тяло и опъна веригата още по-здраво. Стисна зъби и дръпна с всички сили. Кучето напрегна мускули в отчаян опит да се освободи.