Де да беше тук сега, за да ѝ помогне.
Времето щеше да покаже дали Стийлхейвън ще има нови герои. Доблестни мъже и жени, на които тя може да разчита, че ще спасят града от унищожение. Ако победеше, Джанеса със сигурност щеше да се погрижи да направят по-хубав стенопис в чест на триумфа ѝ.
— В нашата крепост в Туран има същият стенопис като този.
Джанеса се обърна към гласа и различи фигура в сенките на залата.
Когато мъжът излезе на светло, тя въздъхна с облекчение.
Леон Магрида се усмихна и се поклони дълбоко.
Джанеса беше искала да остане за малко сама, да намери утеха в славните победи на баща си и затова бе казала на охраната да я чака отвън. Нямаше представа как Леон се е промъкнал покрай тях.
Въпреки че присъствието му беше огромно нарушение на сигурността ѝ, тя отвърна на поклона.
— Милорд, стреснахте ме.
— Моите извинения, Ваше Величество. Вече бях в залата, когато пристигнахте. Аз също обичам да се взирам в историята на нашия народ. Вълнуващо е, нали?
— Да — каза тя. — Определено е вълнуващо.
— Баща ви беше истинско вдъхновение. Сигурен съм, че и вие ще бъдете такова в предстоящите дни на сражения.
— Много мило от ваша страна, лорд Магрида. Надявам се да разпаля поне частица от силата и предаността, които баща ми успяваше да вдъхнови.
Леон пристъпи напред и се вгледа по-отблизо в стенописа, сякаш търсеше недостатъци, а те очевидно бяха много.
— Той имаше прозорливостта да събере около себе си могъщи и мъдри хора. Предполагам, че вие ще сторите същото. — Обърна се към нея и се усмихна.
Тя отвърна на усмивката. Той нали не предлагаше…
— Не се безпокойте, лорд Магрида. Вече имам мъдри съветници на разположение. Предани хора, които милеят за благото на този град.
— В това съм сигурен. Но преданите помощници никога не са в повече.
По-скоро натруфените контета.
— Така е — каза тя и отстъпи от него, преди да осъзнае какво прави.
— Аз ще съм много щастлив да предложа опита си на ваше разположение — каза той, пак направи крачка към нея и скъси разстоянието.
— Вашият опит?
— Да, Ваше Величество. Аз съм възпитан като господар и съм изучил изкуството на войната из основи.
Не и ако се вярва на майка ти. Тя те смята за тъпак.
— Сигурна съм, лорд Магрида. И ако ми потрябва вашият… съвет, със сигурност ще го поискам. — Тя отстъпи отново.
— Моля ви, направете го. — Той се усмихна и пак се приближи.
Тя го огледа, докато стоеше пред нея и ѝ се предлагаше така изискано. Изглеждаше почти представителен, черният жакет беше закопчан догоре, бричовете му бяха втъкнати в лъснати до блясък ботуши.
Дали пък не го беше подценила? Дали не се беше подвела от лошата му репутация, без да му даде шанс да покаже истинската си същност?
Трябваше ли да вярва на майка му, че Леон Магрида е само едно все още недобре обучено кутре?
„Не е идеалният избор“ — рече си тя. Но се бе оказало, че никой не е. Нито Рейлан. Дори Река.
Един ден Леон щеше да е могъщ човек, барон на цял Дрелдун и управител на Високата гора. Тя нямаше да може да продължи да го пренебрегва. Един ден, когато всичко това свършеше, тя щеше да управлява Свободните държави и щеше да поправя щетите, нанесени от хуртите, а тогава щяха да ѝ трябват съюзници. Може би не беше готова да се омъжи за него, но нямаше смисъл да го отблъсква най-безцеремонно.
— Лорд Магрида — поклони се Джанеса. — Благодаря ви за тези думи. Със сигурност ще разчитам на вас в бъдеще. Вероятно дори по-скоро, отколкото си мислите.
Леон Магрида се усмихна и тя очакваше да ѝ се поклони отново, но той пак пристъпи напред.
Нима възнамеряваше да я целуне? Да не би да го бе оставила с погрешно впечатление?
Вратата на залата се отвори и на прага, на фона на светлината отвън, застана един от Стражата.
— Ваше Величество, имат нужда от присъствието ви — обяви Уалдин.
Джанеса се обърна към Леон, който, както тя с облекчение забеляза, се беше отказал от намеренията си.
— Моля да ме извините, лорд Магрида.
— Разбира се, Ваше Величество — отвърна той с поклон.
Докато излизаше от залата, на Джанеса ѝ се стори, че зърна нещо в очите му — дали беше разочарование? Съжаление за пропуснатата възможност? Дали наистина искаше да ѝ помогне? Или просто се опитваше да ѝ се натрапи за съпруг?
Джанеса отхвърли тази мисъл и последва стражите. Вече си имаше достатъчно проблеми, за да добавя и Леон Магрида към тях.
Докато вървяха през двореца, бяха последвани от канцлера Дуркет, който се спотайваше в коридора като някакъв угрижен трол.
— Той казва, че няма да чака повече — рече Дуркет, ококорен от страх.