Последните двама не се помайваха и хукнаха отново към нея. Каира вече нямаше оръжие и макар че владееше добре ръкопашния бой, не знаеше дали ще се справи с тези демони.
Единият я връхлетя с поредица от светкавично бързи юмручни удари. Тя успя само да се приведе и да ги избягва. Извъртя се, но гърбът ѝ опря в една колона. Вторият пазач се появи сякаш от нищото и ръката му се движеше така бързо, че Каира не успяваше да я проследи с поглед. Тя отскочи от обсега му точно навреме, юмрукът му се заби в колоната и я напука.
Каира завъртя бронирания си крак, стовари го в коляното му и повали го на земята, а после го хвана за косата и блъсна главата му два пъти в колоната. Той се стовари в несвяст, но Каира не успя да се порадва на победата си, защото последният от пазачите я удари с изпъната длан. Ударът попадна в металния горжет на бронята, рикошира, закачи бузата ѝ и я извади от равновесие. Сякаш я удариха с боен чук и само по милостта на Ворена главата ѝ остана на раменете.
Каира се олюля и вдигна ръце да парира един ритник, който я запрати назад. Кракът ѝ се удари в нещо, тя се препъна и се строполи по гръб. Едва успя да забележи, че се е препънала в един от стражите, преди последният пазач да скочи към нея, за да я изрита.
Каира посегна настрани, докопа един паднал меч, после се превъртя и замахна, докато се изправяше и се молеше да се е прицелила добре.
Тялото се стовари на пода с тътен, а главата отскочи по плочите.
Каира си пое дъх и огледа касапницата. После тръгна към последния от пазачите, който вече беше достигнал отрязания си крак и се взираше безмълвно в него.
Довърши го с бърз и точен удар.
— Впечатляващо — чу се глас, макар да не звучеше особено впечатлен.
Каира се обърна и видя Азаи Дравос да стои в края на залата. До него беше коленичила кралица Джанеса. Каира стисна по-здраво меча си.
— Какво става тук? — попита тя и пристъпи към него. — Ти да не си полудял? Това е кралицата на Свободните държави.
Азаи Дравос се озърна към Джанеса и се усмихна.
— Вече не — каза той. — Вече е моя кралица.
— Демон! — извика Каира, вдигна меча и тръгна към него. Но докато се взираше с омраза в Дравос, тя внезапно забави крачка. Потъна в зелените очи и вече не искаше да го нарани. Всъщност с всеки миг усещаше как отношението ѝ се променя.
— Не съм точно демон — каза Дравос. — Но имам определени таланти. Таланти, които ми позволиха да прекърша духа на твоята млада кралица. Жалко, че не можах да я убедя по старомодния начин. Сътрудничеството не ме напряга толкова, но изглежда тя има силна воля. Все пак не достатъчно силна. Тя носи дете. Извънбрачно. — Поклати укорително глава. — Предполагам, че това би създало много проблеми, но аз имам решение на точно това затруднение. Нали, скъпа моя?
Погали нежно Джанеса по главата. Каира трябваше да го посече за такава обида, но вместо това отпусна меча до тялото си.
Това беше вещерство, чисто и просто вещерство. Този човек беше магьосник със значителна мощ и тя беше попаднала под влиянието му, също като кралицата. Нищо не можеше да стори.
Или пък можеше? Щеше ли да открие някъде дълбоко в себе си сила, за да му устои? Можеше ли да призове мощ, по-велика от неговата?
— Това няма да ти се размине — каза Каира.
Защото аз съм копие в ръката на Ворена.
Дравос само се усмихна.
— О, вече ми се размина. Нали виждаш — тя е под моя власт. Ти също. Но не се тревожи, няма да страдаш дълго.
Тя ми дава смелост в мрака. Тя е ярък пламък. Фар за изгубените.
Каира усети как ръката ѝ се отпуска, докато накрая мечът падна с дрънчене на пода. Дравос тръгна напред, като продължаваше да я гледа със зелените си очи. Тя беше принудена да отвърне на погледа му, защото вече не можеше да контролира тялото си, и все пак една част от ума ѝ оставаше свободна.
Аз ѝ служа непоколебимо и решително.
Дравос извади извит кинжал от робата си.
— Жалко, това ще е загуба — рече той и го вдигна. — Но ми е достатъчно трудно да държа кралицата в подчинение. Няма да мога да контролирам и двете ви. Сложно е, няма да те отегчавам с подробности.
Защитник на слабите, праведно оръжие, заточено и калено в битки, готово да порази враговете на моите богове и на моя крал.
Дравос прекара острието по бузата ѝ, а Каира нямаше сили да го спре. Усети как кръвта започна да се стича към брадичката ѝ и закапа по бронята.
В този миг тя разбра, че ще умре, и призова волята си за последен отпор.
— Ворена е сила — изсъска тя.